Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер……………. Година
2010 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На осми
март Година две хиляди и десета
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: В.В.
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 6986 по описа за 2009г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ц.С.Г. против НП № 23-0001617 от
01.10.2009г. на
Директора на РД”АА” - Варна, с което
1. За нарушение на
чл.8§6 от регл. 561/06 г. вр.чл.78
ал.1 т.1 от ЗАвПр, на осн.
чл. 93 ал.4 от ЗАвПр му е наложена глоба в размер на
1000 лв.;
2. За нарушение на
чл.8 §2 от Регл. 561/06 г. вр.чл.
4 б. „Ж” на осн.чл. 83 ал.4 му е наложена глоба в
размер на 300 лв.
3. За нарушение на
чл.6 ал.1 от ЗАвПр., на осн.
чл. 96 ал.2 от ЗАвПр, му е наложена глоба в размер на
3 000 лв.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли отмяна на НП. АНО не разследвал
спорните обстоятелства и постановил НП при неизяснена фактическа обстановка.
Посоченото МПС се отдавало под наем и с него не се извършвал превоз. Не били
налице доказателства за извършван обществен превоз. НП страдало и от
процесуални пороци.
В съдебно заседание
въззивникът се явява лично, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата. По съществото на делото
моли отмяна на НП на същите основания. Не била установена фактическата
обстановка. От доказателствата трябвало да се направи разлика кога МПС е
управлявано като осъществяване на функции по някакъв транспорт и кога е
управлявано за лични нужди. Ставало ясно, че имало почивка понякога от ден,
понякога повече, поради което не бил осъществен състава на първото нарушение.
Липсвали доказателства да е платена цена за превоза, поради което несъставомерно било и нарушението по т. 3 от НП. Дружеството изпълнявало дейност „рентакар” и не било длъжно да притежава лиценз.
Въззиваемата страна се представлява от И. И., който моли
потвърждаване на НП. Нарушенията по т.1 и 2 от НП били безспорно доказани. Не
следвало да се кредитират пътните листи,у които се попълвали собственоръчно от
водача. Не следвало да се взема предвид с каква дейност са занимава въззивника по принцип, а това, че по време на проверката е
осъществявал обществен превоз на пътници.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2009 г. в гр. Варна
била извършена проверка на водача Ц.Г., при която се установило, че управлява
автобус „Мерцедес” с № , категория М2/ над 8+1/ места. Водачът не представил
лиценз за осъществяване на обществен превоз на пътници на територията на Р.
България или лиценз на Общността. Предоставил тахографски
листи, след запознаване с които проверяващият направил извод, че от 23.07.09 г.
до 19.08.09 г. водачът е управлявал посоченото МПС непрекъснато , без да ползва
седмична почивка от 24 часа след всеки шест 24-часови периода. Установило се
също, че задните 16 и 17 август водачът
не е ползвал дневна почивка минимум 9
часа.
АУАН бил съставен в присъствието на Г., бил му предявен и
връчен срещу подпис. Срещу АУАН Г.
направил възражение- твърди, че не извършвал превоз, а отдавал
автомобили под наем. МПС ползвал като личен автомобил, а когато имал клиенти, го
отдавал под наем, което удостоверявал с пътни листове, касови бонове и др.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, АУАН, пътни листи, тахографски листи, договор за наем, договор за регистрация
на „Г. транс”, свидетелство за
регистрация на ФУ и др., както и от гласните доказателства – показанията на св.К..
Съдът изцяло кредитира показанията на св.К., тъй като са
добросъвестни, вътрешно и взаимно непротиворечиви и логични . Те се подкрепят
от останалите доказателства по делото – над 20 бр. тахографски
листи, от които е видно, че водачът е управлявал МПС на 23, на 24, на 25 на 26, 27 , 28 и 29, 30 и 31 юли
Като събрани по реда на НПК съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, вкл. представените пътни листи. Въпреки че са поредни
номера, те не позволяват да се направи извод, че МПС е било управлявано от Г. само по времето,
за което са издадени листите. Недоказано
е и твърдението на въззивника, че през част от
времето, МПС е било отдавано под наем и не се управлявало от водача, като върху
всички тахографски лист е написано именно името на въззивника Цв. Г.. В молбата до
ТД на НАП, в учредителния договор за ДЗЗД
и в гаранционната карта на ЕКАПФ е упоменато, че дейността на
дружеството е „рентакар”, но от това не следва
автоматично извода, че в деня на проверката не е бил извършван превоз срещу
заплащане, че водачът не е управлявал от 23.07.09 г. до
Съдът не кредитира договорът за отдаване на автомобила
под наем. От една страна, не е ясен наемателят, като подписът на мястото на
наемател по-скоро сочи на липса на подпис. От друга страна, няма значение как е
озаглавен един договор, а какво е правоотношението по същността си. Дори да е
имало договор, то според фактите, установени от проверяващия, а и от съда,
пътниците са заплащали превоза, а МПС е било управлявано от Г. Г., което сочи
да е осъществяван превоз на пътници , а не отдаване на МПС под наем.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
По
приложението на процесуалния закон.
При
провеждането на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни
лица. Нарушенията
са описани пълно и точно от правна страна като са посочени всички техни съставомерни елементи и е посочена съответстваща на тях
правна квалификация. Липсва обаче каквото и да било описание на нарушенията от
фактическа страна. Според
чл.78от ЗАП, регламент 561/06 г. е
приложим само когато става въпрос за „превози на
пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в
състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона,
лицата, осъществяващи превози за собствена сметка”.
Според
§1 т.3. от ЗАП "Превоз на пътници" е
дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз
на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не, а
според §1 т.2.от ЗАП "Превоз на товари" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу
заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и
на лизинг, независимо дали са натоварени или не. В АУАН и в НП са посочени
изводите, че е бил извършван превоз на пътници, но не са посочени фактите, от
които е направен този извод – не е описано да е имало пътници, не е описано да
са заплащали превоза. Посочено е единствено, че Г. Г. е управлявал автобус. Не
се сочат факти и за извършване на превоз на товари.
Освен, че липсват факти за
осъществяване на превоз на пътници и товари, който пропуск засяга и трите
нарушения, не са описани и други факти, относими към
нарушението по т.2 от НП, а именно онези от които е направен извода, че водачът
не е ползвал дневна почивка от минимум осем часа. Не е описано в кои дни и в кои часове водачът
е управлявал МПС и в кои часове е почивал и не става ясно от АУАН и от НП какви
са обстоятелствата, при които е извършено нарушението по т.2 от НП.
За
нарушението по т.1 от НП не е посочена датата на извършването му. Нарушението
се изразява в това, че на всеки шест двадесет и четири часови периода, следвало
да бъде направена почивка от двадесет и четири часа. В НП е посочен период на
непрекъснато управление без почивка от 23.07-19.08. Този календарен период
включва четири пълни двадесет и четири часови периода и още четири дни , поради
което не става ясно на коя дата е извършено нарушението, за което Г. е наказан.
В НП не са
посочени доказателствата, въз основа на които е установено деянието. В общия
случай това не е съществено процесуално нарушение, т.к. защитата се изгражда
въз основа на фактите, а не на
доказателствата. В този случай обаче, е нарушено правото на защита на въззивника, т.к. както е по-горе изложено, не са описани
фактите, въз основа на които са направени изводите и за трите нарушения. На Г.Г.
не са могли да му станат ясни фактическите рамки, в които да организира
защитата си. Това винаги е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на
обжалваното НП.
По приложението на материалния закон.
На 19.08.2009 г. в гр. Варна ,
като управлявал автобус „Мерцедес” с № В, категория М2 /над 8+1/ места,
извършвайки обществен превоз на пътници без лиценз за превоз на територията на
Р.България или лиценз на Общността, водачът Цв. Г.
нарушил чл.6 ал.1 от ЗАвПр. , което е наказуемо по чл.
96 ал.2 от същия закон. Видно от показанията на св. К., в МПС имало пътници и
те заявили, че заплащали превоза на водача.
По см. § 1. т.1.от ЗАвПр
"Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно
средство срещу заплащане. Законът не прави разлика дали заплащането осигурява
печалба на превозвача или покрива само
разходите му за гориво, поради което, без значение каква е стойността, заплащана от един пътник е налице “обществен
превоз”. Видно от показанията на св. К., в МПС имало пътници и те заявили, че
заплащали превоза на водача.
Заплащане се договаря и при наемането на автомобил, но в последния
случай, МПС се управлява от наемателя. В този случай, независимо от това дали е
имало договор за наем на автомобила или не, по същината си отношението между
пътниците и водача не е било отношение на наемодател – наемател, а
правоотношение, свързано с осъществяване на обществен превоз на пътници. Поради
това безспорно е установено, че е
извършван превоз на пътници, а не отдаване на автомобила под наем и
съществуването на договор за само прикрива реалното правоотношение.
Т.к. обаче в АУАН и НП не сочи от фактическа
страна да са били превозвали пътници, нито дали те заплащали нещо и какво, за
съда не става ясно за какво е бил наказа въззивника и
е лишен от възможността да се произнесе дали реално е извършил нарушението за
което именно е наказан.
Управлението на МПС без съответната 24 часова
почивка на всеки шест 24–часови периода е нарушение на чл.8 от §6 от Регламент
561/06 г., но само когато става въпрос за „превози на пътници с автобуси и
превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни
превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка” / Чл.78 ал., т., от ЗАП / в АУАН и в
НП не се сочат факти, че през тези дни е бил осъществяван обществен превоз на
пътници или товари. Макар доказателствената тежест да е за АНО, въззиваемата страна не ангажира доказателства в тази
насока. Събирането им от съда е обективно невъзможно. Предвид това, въззивникът е наказан за нарушение, което не е доказано да
е извършил. Не ясна и датата на извършване на нарушението, поради което съдът
не може да прецени дали Цв. Г. е извършил това за
което АНО е искал да го накаже или нещо друго.
Управлението на МПС без почивка от
последователни девет часа за 24 часов период е нарушение на чл.8 §2 от регл. 561/06г. , но също според чл.78 ЗАП само когато става
въпрос за „превози на пътници с автобуси и превози на
товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка” .
Т.к. в АУАН и НП е направен извод за
извършване на обществен превоз, но не са
изложени факти за това – наличие на пътници на заплащане и т.н., не става
ясно за какво нарушение АНО е искал да накаже въззивника.
Поради това съдът е лишен от
възможността да се произнесе правилно ли е приложен материалния закон.
По
справедливостта на наказанието.
Предвид наличието на основания за отменя на НП съдът
намира, че не следва да се произнася по въпроса за справедливостта на наказанието.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0001617 от 01.10.2009г. на Директора на РД”АА” - Варна, с което за
нарушение на чл.8§6 от регл. 561/06 г. вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр, на осн. чл. 93 ал.4 от ЗАвПр му е
наложена глоба в размер на 1000 лв.; за нарушение на чл.8 §2 от Регл. 561/06 г. вр.чл. 4 б. „Ж” на
осн.чл. 83 ал.4 му е наложена глоба в размер на 300
лв. и за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗАвПр., на осн. чл. 96 ал.2 от ЗАвПр, му е
наложена глоба в размер на 3 000 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: