Р Е Ш Е Н И Е
№ 686/22.03.2010 г. 2010година
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
на осемнадесети март през две хиляди и
десета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря К.К., като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 6581
по описа на ВРС за 2009 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
по жалба на Д.П.А. ЕГН **********,*** / 06.11.2008г. на Началник група в
сектор ПП-ОД- Варна, с което на
въззивника са наложени административни
наказания, както следва: „Глоба” в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца, на основание чл.182 ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21ал.1 от
ЗДвП и “Глоба” в размер на 10 лв., на
основание чл. 183 ал.1т.1пр.2 от ЗДвП , за нарушение на чл.100 ал.1т.1пр.1 от
ЗДвП, като със същото НП, на основание Наредба № Із-1959 на МВР се отнемат общо
13 контролни точки.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, в срок, но е приета като допустима
единствено в частта, касаеща наложеното на въззивника наказание на основание
чл.182 ал.4
от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на ал.5 на чл.189 от ЗДвП (Отм. - ДВ, бр. 43 от
С
жалбата срещу НП се оспорва
изцяло фактическата обстановка, изразява се становище, че НП е издадено от
некомпетентен орган, при
липса на доказателства, които да сочат, че с фиксираната в НП скорост се е
движил именно л.а. с рег.№ С 0876ХМ.Освен горното се твърди, че от
доказателствата по преписката не става ясно как е установен водача на
посоченото в АУАН и НП МПС, съответно как е установена самоличността на
нарушителя, оспорва се и описаното нарушение на чл.100ал.1т.1 пр.1 от
ЗДвП.Визира се и несъответствие между посочената като нарушена правна норма и
приложената санкционн норма и се оспорва наличието на повторност, като се твърди,
че посоченото НП, обуславящо повторността според АНО, не е влязло в сила.В
заключение се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, представлява се
от адв.Г., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител на
въззивника поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново изразява
становище, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни лица, като освен това се
сочи, че не са налице безспорни доказателства, че нарушението е извършено от
посоченото в АУАН и НП лице.Твърди се, че на нарушителят е наложена санкция, която
не съответства на извършеното нарушение и в заключение се иска отмяна на НП.
Представител
на органа издал НП, не се явява.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На
10.07.2008г., св.Ж.-мл. автоконтрольор при ПП-ОД на МВР-Варна, със служебен
автомобил, оборудван с радар-TR 4D № 513 и система за трафик „видеоконтрол”
TFR1M, бил позициониран на автомагистрала
„Хемус”, на пътен възел Слънчево.Около 13,40ч.,. радарът, като елемент от
системата за видеоконтрол, фиксирал скорост на движение на МПС
В
материалите по преписката е приложен
протокол, от който е видно, че радар TR
4D
№ 513 е преминал последваща проверка и е бил технически изправен към
момента на констатиране на нарушението, описано в АУАН.
Съобразно изисканите и приети по делото писмени доказателства, радарът
притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е вписан в
регистъра на одобрените типове средства за измерване под № 4349 .
Изискани
бяха и приобщени по делото техническото
описание и инструкция за експлоатация както на радара, така и на системата за
видеоконтрол.
По отношение
на одобрението и техническата годност на системата TFR1M, съгласно представените и приети по делото писмени
доказателства се установи, че същата включва няколко компонента- основна
измервателна част- радар TR
4D , а освен него- мобилен компютър, като
ядро на системата, извършващ управлението на всеки един от модулите, записващ
режимите на работа на радара, четящ данните от неговите измервания, превключващ
камерата в режим съответно на наблюдение и запис, които се записват върху
харт-диска, съответно включва клавиатура, камера с телеобектив, монитор.
Компютърът, чрез приемника взема текущата информация от GPS системата за астрономическото време географските
координати и скоростта на патрулния автомобил.
Съгласно
отговор от МВР- ВНД- отдел „Логистика”, касаещ искане от ОД на МВР-Варна, за представяне на документ, удостоверяващ
одобрен тип на система за видеоконтрол TFR1M и вписването й в регистъра на БИМ, единствено радарът ,
като елемент от системата е одобрен от БИМ
и е вписан в регистъра на ДАМТН, като лабораторията за проверка на
средствата за измерване не е била оправомощена да извършва ПП на системата за
видеоконтрол, която съхранява фиксираните от радара нарушения за превишена
скорост и съответно няма право да притежава и издава каквито и да било
документи, свързани с тази система.
В
изричен отговор от сектор ПП-ОД на МВР-Варна се сочи, че не разполагат с
доказателства за въвеждане в
експлоатация на системата TFR1M, както и с доказателства за одобрението и извършена проверка
на системата за видеоконтрол.В този смисъл съдът приема, че системата за
видеоконтрол TFR1M не само, че не е въведена в експлоатация, но и не е
одобрена, съответно не е преминала нужната проверка за техническа годност,
съобразно законовите изисквания.
Съдът
не кредитира първоначалните показания на св.А. за обстоятелствата, при които е
било констатирано нарушението и твърденията, че заснетият автомобил е бил спрян
в деня на констатиране на нарушението, тъй като самият свидетел посочи, че се е
объркал и тези му твърдения не кореспондират с писмените доказателства по
делото и показанията на св.Ж..Н
останалата им част съдът кредитира показанията на св.А. ***., тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и
подкрепящи се от писмените доказателства по делото и от показанията на св.Ж.,
които съдът напълно кредитира, като непротиворечиви и кореспондиращи с
доказателствата по делото.
Съдът
не кредитира приложените по делото
снимки от видеоклип 2348 , тъй като се установи, че системата за видеоконтрол
не отговаря на изискванията на ЗИ и Наредбата за средствата за измерване,
подлежащи на метрологичен контрол.
Съдът
изцяло кредитира останалите писмени доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си.
Гореописаното
се установява от приобщените материали по делото- показанията на св.Ж. и
частично от показанията на св.А., дадени в съдебно заседание, НП, АУАН, справки
от КАТ,копие от договор за лизинг, копие
на отговор от МВР, технически характеристики и инструкции за експлоатация и от
останалите писмени материали по делото..
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр
с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваното
НП, както и АУАН са издадени от
компетентен орган, съгласно приложените заповеди, поради което съдът не споделя
становището на въззивника, отразено в жалбата и на процесуалният му
представител, изразено в с.з., за некомпетентност.Двата акта са издадени в срок и
принципно съдържат всички необходими реквизити съобразно изискванията на
ЗАНН.
Срещу
АУАН не са били подадени писмени възражения, поради което АНО не е провеждал
разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки
горното, съдът споделя възраженията, че самоличността на нарушителя не е била
установена по безспорен начин.В тази насока по делото са приложени копие от
договор за лизинг, справка за актуално състояние на дружеството
–лизингополучател, но видно от показанията на свидетелите по делото, не е ясно
как точно е установено, че именно представляващият дружеството-лизингополучател,
на посочените в АУАН и НП дата и място, е управлявал автомобила, заснет от
системата за видеоконтрол.Вярно е, че въззивникът е представляващ
дружеството-лизингополучател, но в конкретният случай се касае не за личен, а
за лизингов фирмен автомобил, който би могъл да бъде управлявал не само от
представляващият дружеството.Липсват обяснения от страна на въззивника А., че
на въпросната дата именно той, а не друг служител на дружеството е управлявал
автомобила, като не се събраха и гласни доказателства от показанията на
актосъставителя, как точно е била установена самоличността на лицето,
управлявало автомобила.
Освен
горното съдът намира, че самата система TFR1M не отговаря на изискванията за годност на средството за
измерване, с което би могло да се констатира по безспорен начин извършеното
нарушение.
Радарът TR
4D
№ 513 сам по себе си е одобрен от БИМ, преминал е последваща проверка и
е бил изправно техническо средство за измерване към датата на проверката, но
нарушението не е било констатирано единствено чрез използването на този радара,
а чрез използването му като елемент от система за видеонаблюдение, в която
основното ядро е мобилният компютър.Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.1 от
Закона за измерванията на контрол по смисъла на закона и Наредбата за
средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол и на проверка подлежат както самото средство
за измерване, така и компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните
устройства към тях. Очевидно
съгласно отговорите от МВР, системата TFR1M, като такава, не е одобрена от БИМ, безспорно не е била
извършена и последваща проверка за техническа годност, не е била въведена в
експлоатация в системата на МВР и тъй като посредством същата тази система, не
отговаряща на изискванията на Наредбата и на ЗИ е било прието, че въззивникът е
извършил нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП и му е било наложено съответното
наказание, съдът намира, че в конкретният случай не би могло да се приеме за
безспорно установено, че на посочените в АУАН дата, час и място именно
въззивникът/ или лицето, което е управлявало заснетият автомобил/ се е движил с
фиксираната от радара скорост,
независимо от обстоятелството, че именно л.а.”Шкода Октавия” с ДК№ С 08-76 ХМ.
е бил заснет от системата за видеонаблюдение. Липсват доказателства, че
въпросната система отговаря на законовите изисквания за средствата за
измерване, липсват доказателства за техническа изправност, поради което съдът
счита, че са поставени под съмнение точността и обективността на фиксираните и
заснети скорост и МПС и съответно нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което
АНО е наложил административно наказание
на въззивника, не е било установено по безспорен начин.
Основателни
са и възраженията за липса на повторност, тъй като посоченото НП №25132 е било
обжалвано и не е било влязло в сила към датата, посочена в НП ,предмет на
настоящата въззивна проверка.
Както
съдът е посочил по-горе, описаното в АУАН и НП нарушение на
чл.100ал.1т.1пр.1 от ЗДвП, е извън
предмета на настоящата въззивна проверка, тъй като НП в тази част е влязло в
сила, поради което съдът не следва да коментира извършено ли е нарушението и
правилно ли е било наложено административното наказание.
С
наказателното постановление, на основание Наредба № Із-1959 на МВР се отнемат
13 контролни точки на водача, но съдът счита, че не следва да се извършва ревизия, доколкото въззивната проверката е относно законосъобразността на наложените
наказание. Контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл.13 от
ЗАНН, като в този смисъл е и практиката на ВАС -Определение № 8849/07.10.03г.
по Адм. дело № 7646/2003г. и др., където се сочи, че те следва да се отнемат
само при влязло в сила наказателно постановление.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде отменено в частта, с която на
въззивника са наложени административни наказания на основание чл.182ал.4 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21ал.1 от ЗДвП, тъй като АНО е наложил административни
наказания на въззивника, без да са били установени по безспорен начин както
нарушението, така и самоличността на нарушителя, поради което и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 18013 / 06.11.2008г. на
Началник група в сектор ПП-ОД- Варна, В
ЧАСТТА, с която на Д.П.А. ЕГН
**********,*** са наложени административни наказания, както
следва: „Глоба” в размер на 300лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.182
ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21ал.1 от ЗДвП, като в останалата част НП е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
Решението подлежи на касационна проверка
пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на
Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: