Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна 2749/10.12.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският районен съд, XXII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети декември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П.в

при секретаря Ц.К., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 5908 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда „**” ЕООД ***, представлявано от Б.В.М. излага, че с НП № 03 – 301759 / 24.09.2009 г. на Директора на дирекция „ИТ” гр. Варна на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ за нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Жалбоподателят не оспорва констатациите в АУАН, но счита, че посочена за нарушена норма в АУАН и НП не е предвидена като административно нарушение. Сочи още, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така както е предявена.

Представителят на въззиваемата страна счита, че жалбата е неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.09.2009 г. св. П. и С. *** извършил проверка „**” ЕООД ***. В хода на същата установили, че дружеството в качеството си на посредник по наемане на работа, на 12.08.2009 г. е публикувал обяви за работа в Р К., гр. Л.за дърводелци и електротехници, без да има заявки за тези работни места от съответен работодател в К.. За извършената проверка бил изготвен и констативен протокол № 1587 / 18.09.2009 г.. За горепосоченото нарушение е съставен АУАН № 03-301759 / 18.09.2009 г., който бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Такива са депозирани в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН с аргументи идентични с тези във въззивната жалба. АНО не ги възприел, а приел безусловно констатациите в АУАН и издал срещу въззивника атакуваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П. и С., констативен протокол № 1587 / 18.09.2009 г., обява за работа.

При така изложената фактическа обстановка от правна страна съда намира следното:

По направените процесуални възражения:

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на императивните норми регулиращи административнoнаказателното производство. Настоящият състав намира, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. НП е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Няма разминавания в имената и другите данни, които индивидуализиран субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. С оглед характера на нарушението, следва да се приеме, че времето на извършване на нарушението е достатъчно конкретизирано както в АУАН и НП, респ. в достатъчна степен въззивникът е разбрал в какво го обвиняват, т.е нарушението кога е извършено. От горното съдът намира, че НП е редовно от формална страна и в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата отмяна. Това и налага произнасяне по същество, а то е следното:

Изложената фактическа обстановка съдът я приема такава, каквато е установена от наказващият орган и я споделя изцяло. Правилно АНО е достигнал до обоснования извод, че жалбоподателя е извършил визираното в акта нарушение на трудовото законодателство, а именно е нарушил разпоредбите на чл. 22, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Горното се установява, както и показанията на свидетелите, така от приложените писмени доказателства. Съдът намира, че и правилно е издирен субекта на нарушението и наказанието е наложено на правилното правно основание – чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ. Предвид на гореизложеното, съдът намира за напълно доказано от обективна страна нарушението по посочената норма.

Неоснователни са възраженията, че норма на чл. 22, ал. 2 от Наредбата не е предвидена като административно нарушение. Посочената материалноправна норма няма декларативен характер. Това е така, защото не очертава основни направления в държавната политиката касаещи съответната област. В конкретния случай нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата съдържа в себе си диспозиция, в която да са посочени признаците на нарушението, т.е. очертава се състава на дадено административно нарушение. Тази диспозиция е и абсолютно точна и изисква при публикуване на обяви за работа посредникът обявява номера, под който е регистриран за извършване на посредническа дейност, срока на регистрацията и номера на регистрирания посреднически договор за наемане на работа, както и посредникът да рекламира и/или публикува обяви за работни места само по заявка на работодател. Жалбоподателят не оспорва факта, че обявите са публикувани без да има заявка от съответен работодател, което без съмнение представлява нарушение на посочената норма. В този смисъл е коректно и основанието за налагане на наказанието.

Относно размера на наказанието:

Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил наказание за извършеното деяние около средния размер предвиден в закона. В наказателното постановление не са изложени мотиви на АНО относно индивидуализацията на наказанието въпреки разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, от които да е видно какви са били аргументи даващи основание да се определи този размер на наказанието. Това наказание, съдът намира за прекалено тежко и несъответстващо на тежестта на нарушението. При определяне на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че жалбоподателят не е санкциониран за нарушения по КТ и по ЗНЗ, нарушението е за първи път, самото деяние не е с висока степен на обществена опасност, а няма данни нито доказателства, които да бъдат отнесени като отегчаващи обстоятелства. Горното води до извода за правилно отношение на въззивника към законоустановения ред в страната и с оглед на обществената опасност на деянието, съдът счита за справедливо да наложи на жалбоподателя наказание в минимума предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ, с оглед постигане целите на наказанието.

Поради изложеното съдът счита, че разглежданото НП № 03 – 301759 / 24.09.2009 г. на Директора на дирекция „ИТ” гр. Варна следва да бъде изменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП № 03 – 301759 / 24.09.2009 г. на Директора на дирекция „ИТ” гр. Варна, с което на „**” ЕООД ***, адрес на управление ул. „О.” № **, представлявано от Б.В.М. с ЕГН: ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лв. на основание чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ, като вместо това:

НАЛАГА на „М.1” ЕООД ***, адрес на управление ул. „Остава” № 20, ет. 1, ап. 2, представлявано от Б.В.М. с ЕГН: ********** имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на основание чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ.

Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски окръжен съд по реда на ЗВАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: