Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 2010 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд четвърти състав

На осемнадесети януари Година две хиляди и десета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5802 по описа за две хиляди и девета година.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №2576/01.10.2009г. на началник на РУМВР „Златни пясъци” към ОДМВР - Варна , с което на Р.Н.Р. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 600 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 15 месеца на осн. чл.174 ал.3 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на пълномощник на Р.Н.Р. срещу НП на Началник на РУМВР към ОДМВР-Варна, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка , отразена в акта за установяване на адимнистративно нарушение и наказателното постановление. Въззивника излага фактическа обстановка такава, каквато е според него. Сочи, че е била извършена проверка за алкохол, но техническото средство не е отчело нищо. Тъй като полицейски служител смятал, че е употребил алкохол, бил издаден талон за кръвна проба. Въззивникът не успял да се яви навреме за вземане на кръв. Моли за отмяната на наказателното постановление.

В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По съществото на делото моли съда да отмени наказателното постановление. Счита, че не са събрани доказателства, които да установят категорично отказ на въззивника да бъде изпробван с техническо средство.

Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 19.09.2009г. полицейски служители- св. И. и св. Ф. били наряд нощна смяна и работели в района на «Евксиноград», до бензиностанция «Еко».

В същото време въззивникът Р. пристигнал с такси до бензиностанцията и прекарал продължително време на паркинга.

На св. И. направило впечатление поведението на въззивника, като той го преценил като «нетрезво състояние».

В един момент въззивникът привел в движение автомобил «Волво» и с него се отправил към дома си.

Св. И. и св. Ф. го последвали, като тъй като улицата била много тясна,не могли да изпреварят и спрат автомобила. Неколкократно били подавани светлинен и звуков сигнал, но въззивникът не преустановил движението си.

Тъй като въззивникът управлявал автомобила много бавно, св. Ф. слязъл от автомобила , настигнал управляваният от въззивника автомобил, започнал да чука по прозореца и казал на въззивника да спре, но въззивникът не спрял, а продължил движението си.

Св. Ф. се върнал в полицейския автомобил и двамата със св. И. продължили да следват автомобила на въззивника.

Достигайки до дома си, въззивникът Р. спрял автомобила , слязъл от него и казал, че някой го е издал и полицейските служители го чакат пред дома му.

Направени били неколкократни опити въззивникът да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкомер №931, но тъй като не подавал правилно въздух, всички опити се окозоли неуспешни. След 10-15 опита въззивникът казал, че няма да духа вече и че полицейските служители си правят майтап с него.

След отказа на въззивника опитите за изпробване били преустановени. Бил му издаден талон за медицинско изследване на кръвта.

Въззивникът посетил кръвният център за да даде кръв след изтичане на указания краен час в талона и по тази причина му било отказано да му бъде взета кръв.

За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и била дадена правна квалификация по ЗДП.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и показанията на св. И. и св. Ф., депозирани в хода на съдебното следствие.

В съдебно заседание депозират показания свидетелите Ч. и Й.. Показанията и на двамата свидетели касаят действията на въззивника след приключване на проверката от полицейските служители и по- конкретно опитите му да достигне до кръвен център за да даде кръв, поради което и са без значение по отношение на главният факт- отказът на въззивника да бъде изпробван с техническо средство.

На 01.10.2009г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Отказът на въззивника да бъде изпробван посредством техническо средство бил квалифициран като нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП и на осн. Чл.174 ал.3 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като е дал правна квалификация на извършените от въззивника нарушения. Съдът намери, че при определяне на наказанията глоба и лишаване отправо да управлява МПС за извършеното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП административно наказващия орган правилно е съобразил факта на извършени нарушения по ЗДП и е индивидуализирал наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС в посока над минималния размер.

Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

На първо място с жалбата се сочи фактическа обстановка, съобразно която въззивникът бил изпробван с техническо средство, но то не отчело наличие на алкохол. Издаден бил талон за кръвна проба, но не му била взета кръв, защото се явил след указания краен час. Такава фактическа обстановка не се подкрепя от нито едно събрано по делото доказателство. Напротив – всички, събрани в хода на административнонаказателното и съдебното производства доказателства, сочат на осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДП. Св. И. и св. Ф. са категорични, че са възприели отказът на въззивника да бъде изпробван за употреба на алкохол посредством техническо средство. В подкрепа на показанията на двамата свидетели е и писменото доказателства по АНП- актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.

Предвид изложеното, съдът прие, че от доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява фактическа обстановка, идентично с твърдяната от наказващия орган и в този смисъл възраженията на въззивника са неоснователни.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на въззивника сочи, че видно от постъпилата по делото справка, в посочения в АУАН час няма отразяване на извършена проверка за наличие на алкохол. Това твърдение доказва отново сочената с наказателното постановление фактическа обстановка, визираща отказ на въззивника да бъде изпробван посредством техническо средство и оборва твърденията , които сам въззивникът навежда с жалбата си – че е бил изпробван с техническото средство и то не е отчело концентрация на алкохол в кръвта.

На следващо място процесуалният представител на въззивника сочи, че доверителят му би имал полза да даде кръв за изследване, но понеже живее на затънтено място, закъснял да даде кръв за изследване.

Подобна позиция не се споделя от съда, тъй като на първо място въпросът дали за въззивника би било от полза да даде кръв за изследване остава неизяснен. На следващо място сам въззивникът се е поставил в невъзможност да даде кръв за изследване до указаният краен час за явяване в МБАЛ «Св. Анна», тъй като придвижването до болницата с автомобила на св. Чилингирян или св. Йорданов не е бил единственият вариант за него – функционират множество фирми, осигуряващи навременен таксиметров превоз на територията на град Варна.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :