Номер................. Година 2010 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На четвърти декември Година две хиляди и девета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар В.Ч.
като разгледа докладваното
от съдията
НАХД № 5782 по описа на съда за 2009г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от П.В.С. в качеството й на управител и представляващ „Джордаш”ЕООД
- Варна, против НП № 03-0301852/21.08.2009 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на
основание чл. 414, ал.3 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 15000 /петнадесет хиляди / лева, за
нарушение на
чл. 62, ал.1, във вр.
с чл. 61, ал.1 от КТ.
В подадената до съда жалба въззивникът навежда доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е
ограничено правото на защита на наказаното лице като в хода на
административно-наказателното производство е съставен констативен протокол, с
който представител на наказаното дружество не е бил запознат. Оспорва се
установената с АУАН и възприета с НП фактическа обстановка, като се сочи, че А.
Н.В. не е работила на длъжност „продавач-консултант” с определено работно време
и трудово възнаграждение в търговския обект в с. Шкорпиловци,
стопанисван от „Джордаш”ЕООД. Сочи се, че наличието
на граждански правоотношения с лицето, неправилно е определено като
предпоставка за сключване на трудов договор със същото, което е обусловило и
неправилния и незаконосъобарзен характер на
издаденото НП.
В съдебно заседание
жалбоподателката редовно призована се явява
лично и с адв. Калудов,
който от името на доверителката си поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество навежда ново основание за отмяна на
обжалваното НП, а именно издаването на същото въз основа на докадзателства,
които не са предявени на представител на наказаното юридическо лице, като моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк
Стоянов, който оспорва жалбата. В заседание по същество същият сочи, че от
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство безспорно се установява,
че наказаното юридическо лице е допуснало да бъдат извършвани трудови функции
изразяващи се в сключване на търговски сделки от името и за сметка ***, от
лице, с което не е сключен трудов договор, с което дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ. Иска от съда да потвърди издаденото наказателно
постановление като законосъобразно и правилно.
В
хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – К.К. и свидетелят по констатиране на
нарушението и съставянето на акта - А.Б.. Разпитана в качеството на свидетел е А.Н.В.
и Т.Р. Г.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по
АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
На
16.07.2009 г. служители на ДИТ – Варна –
св. К. и св. Б. извършили проверка с
оглед констатиране на евентуални нарушения на трудовото законодателство в
комплекс „Джордаш” в с. Шкорпиловци,
стопанисван от „Джордаш”ЕООД с управител и
представляващ – жалбоподателката. Комплексът се
състоял от хотелска част с ресторант, встрани от която в по-ниска сграда се
намирал магазин и бар, последният обслужван от св. Г.. Св. К. и св. Б. се
представили на служител на рецепцията, като уведомили по телефона жалбоподателката за предприетата проверка, тъй като същата
отсъствала от търговския обект. Св. К. останал в хотелската част на комплекса с
оглед извършване на справка за броя на работещите там и установяване дейността,
която същите извършват, а св. Б. предприела действия по изпълнение на същите контролни
функции в магазина в комплекса. При влизането си в магазина,св. Б. заварила св.
А.В., която се намирала на касата и обслужвала клиенти. Б. изчакала В. да
приключи дейността си, след което й се представила и й задала конкретни въпроси
във връзка с осъществяваната от нея работа в комплекса. На поставените от
служителката на ДИТ въпроси св. В. отговорила, че работи като
„продавач-консултант” в магазина, че осъществява дейността срещу възнаграждение
и има работно време. Отговорите на лицето, след справка за самоличността му по
лична карта, били отбелязани в констативен протокол, който лицето подписало.
След приключване на фактическата проверка, с оглед извършване на документална такава бил указн срок, в който представител на дружеството –
стопанисващо обекта да предостави на служителите в ДИТ-Варна документи,
свързани с трудовите правоотношения на лицата ангажирани в комплекса. След като
в указания срок не бил представен писмен трудов договор с А.В., св. К. съставил
на „Джордаш”ЕООД АУАН за нарушение на чл. 62, ал.1,
във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ, въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за
разглеждане.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-0301311/22.07.2009
г. е
издадено от компетентен орган- Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът
не споделя становището на жалбоподателя за
опорочаване на административно-наказателното производство предвид съставяне на
констативен протокол без знанието на представител на наказаното дружество.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН администартивно-наказателното
производство започва не със съставянето на констативен протокол, а със
съставянето на АУАН, който трябва да съдържа визирано в закона съдържание,
съответно да бъде предявен на нарушителя, което е сторено и в настоящата
хипотеза. Нещо повече, в акта е визиран като доказателство именно констативния
протокол, за съставянето на който се твърди, че представител на дружеството не
е бил информиран, с оглед на което възраженията на жалбоподателя
в този смисъл съдът преденява като неоснователни.
Несъстоятелни са и възраженията, че НП е издадено въз основа на писмени
становища, които не са приложени по преписката, доколкото същите нямат характер
на доказателства, а вътрешно-административни актове, с оглед реализиране от АНО
на правомощията по чл. 52, ал.4 от ЗАНН при необходимост от установяване на
спорни обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че всяка от страните
разполага в съдебното производство с равни възможности да прави доказателствени
искания и да представя доказателства за доказване на своята позиция, с оглед на
което непредявяването на всички доказателства в
първата фаза на административно-наказателното производство не следва да се
характеризира като съществено процесуално нарушение.
Като разгледа жалбата по същество
съдът констатира, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че св.
В. е осъществявала трудова функция – търговски сделки в полза на наказаното
юридическо лице в търговски обект, стопанисван от него, при определено работно
време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, които са елементи на
трудовото правоотношение. При наличието на посочените условия за осъществяване
на физическа дейност, без съмнение се
касае не за граждански договор, който се отличава с дължим трудов резултат и не
се характеризира с работно място и уговорено периодично заплащане на положения
труд, а на прикрито трудово правоотношение. Посочените обстоятелства се
установяват по несъмнен начин от разпита на св. Б., която пряко е възприела
трудовата дейност реализирана от А.В., като показанията й относно заявеното от
същата за уговорено работно време и работно място, съдът кредитира като косвени
доказателства установяващи тези факти, доколкото съотвестват
с останалияа доказателствен материал по делото
кредитиран от съда и по-конкретно писмените доказателства и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св. К.. Като пряко доказателство в този
смисъл е оценен и подписания от В. констативен протокол, съдържащ както нейните
данни, така и изявления относно основните елементи на трудово правоотношение.
Поради противоречие с останалия доказателствен материал и предвид
съществувалите с наказаното юридическо лице служебни правоотношения съдът не
кредитира показанията на св. В. и св. Г. като достоверни. За да формира този
извод, съдът съобрази и липсата на житейска логика в твърдяните
от визираните свидетели обстоятелства, свързани с едновременното обслужване на
магазина и бара от едно и също лице, а именно – св. Г.. Поради изложените
съображения, изявленията на свидетелите, че към момента на проверката св. В. е
замествала св. Г., съдът прецени като неубедителни, необективни
и поддържащи защитната теза, изложена н жалбата на въззивника.
Въз основа на приетите за
доказани факти, съдът констатира, че като е допуснал А.В. да осъществява
трудови функции при наличие елементите на трудово правоотношение без да бъде
сключен със същата писмен трудов договор, работодателят, който в случая е
наказаното юридическо лице, е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 62,
ал.1, във вр. С чл. 61, ал.1 от КТ, поради което
правилно АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност на
основание чл. 414, ал.3 от КТ, като е наложил административно наказание
„имуществена санкция”.
По отношение размерът на
наложеното наказание, съдът съобрази, че предвидената в разпоредбата на чл.
4141, ал.3 от КТ санкция е в твърд размер, с оглед на което не следва да се
излагат съображения за индивидуализация на същата.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 03-0301311/22.07.2009 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на „Джордаш”ЕООД
е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 15 000 /петнадесет хиляди / лева, за
нарушение на
чл. 62, ал.1, във вр.
с чл. 61, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- Варна: