Р Е Ш Е Н И Е

№ 16/6.1.2010г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ТРИДЕСЕТ И СЕДМИ СЪСТАВ
На осемнадесети декември година две хиляди и девета

В публично съдебно заседание в състав

СЪДИЯ: Кр. Дренчева

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5533 по описа на ВРС за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН и образувано по жалба на С.Х.Д. , против НП № 9 - 3159/24.08.2009г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Варна, с което за нарушение на чл. 92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 250лв, на осн.чл.264 ал. 1 от ЗКПО.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неоснователно, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че представляваното от него дружество не е упражнявало дейност през 2008г., поради което не дължи данъци по реда на ЗКПО, респективно, неговия управител не е бил задължен да подава данъчна декларация по чл.92 от същия закон. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, като сочи, че нарушението е извършено за първи път.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че е нарушена процедурата по връчване на АУАН, тъй като отказът на жалбоподателя да получи акта не е оформен по надлежния ред. Представителят на жалбоподателя счита, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като към момента на издаването му, заповедта на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Варна е нямала действие предвид избора на нов Министерски съвет.

Въззиваемата страна - ТД на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените в жалбата доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.05.2009г. св.Д.Г. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, извършила справка в информационния масив на дирекцията и установила, че „Волварес – М”ЕООД, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2008г., поради което представляващия дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП за подаване на декларация и съставяне на АУАН. Тъй като представител на дружеството не се явил в определения срок, АУАН бил съставен в негово отсъствие по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Впоследствие същият отказал да получи акта, което е удостоверено с подписа на свидетел. Възражения по акта не са постъпили пред АНО в законоустановения срок, който издал настоящото НП, с което на жалбоподателя е наложена посочената по – горе санкция.

Към делото са приложени като доказателства извадка от електронен регистър за подадени декларации по чл.92 от ЗКПО, решение на ВОС от 24.06.2002г. за прекратяване на „Волверс – М”ООД и обявяването му в ликвидация, покана изх.№ 2706/01.07.2009г., обратна разписка за връчено съобщение, Заповед № 309152/06.03.2007г. на Изпълнителния директор на НАП.

В хода на въззивното производство е разпитана св. Г. – актосъставител, която с показанията си потвърждава установената фактическа обстановка от административно-наказващият орган в наказателното постановление.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата като подадена в срок от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е процесуално допустима.

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

Разпоредбата на чл. 92 ал.1 от ЗКПО вменява в задължение на данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, като съобразно ал.2 от същата разпоредба, този срок е до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. В конкретния случай „ Волварес – М”ООД е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2 ал.1 т.1 от ЗКПО и е задължено да подава годишна данъчна декларация по ЗКПО, като ирелевантно е обстоятелството, че същото е било прекратено и обявено в ликвидация, доколкото разпоредбата на чл.158 от ЗКПО изрично сочи, че при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, за периода до заличаването му, данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон, като включително подава следващите се финансови отчети, които се изготвят и представят съгласно счетоводното законодателство. Следователно, ЗКПО третира дружеството в ликвидация като всеки друг субект, който подлежи на облагане с корпоративни данъци, докато не бъде заличено съдебен ред от търговския регистър и за него съществува задължението да подава годишна данъчна декларация по смисъла на чл.92 от ЗКПО, независимо от това дали упражнява стопанска дейност или не. Едва след заличаването му по съдебен ред, правният субект престава да съществува и изчезва от правния мир. В настоящия случай фактическата обстановка сочи, че дружеството не е заличено от регистъра на съда и същото следва да подава годишна данъчна декларация по ЗКПО.

По делото е безспорно установено, че представляващия дружеството не е подал ГДД за 2008г., за което основателно е бил санкциониран осн.чл.264 ал. 1 от ЗКПО, която предвижда административно наказание глоба в размер от 200 до 1000 лв. за управител, управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал да не бъде подадена годишна данъчна декларация по ЗКПО.

Не е основателен доводът на жалбоподателя, че дружеството не упражнява дейност, поради което не е задължено да подава годишна данъчна декларация. Видно е от разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, макар и нулева, като законът не предвижда освобождаване от това задължение лицата, които не упражняват дейност. Възражението, че е нарушен чл. 43 ал. 2 от ЗАНН съдът приема за неоснователно. Отказът на нарушителя да получи препис от акта е бил надлежно оформен, съобразно изискванията по чл. 43 ал. 2 от ЗАНН и в същия е посочено както името, така и местоработата на свидетеля, с което е спазена процедурата по връчване на акта.

Неоснователни са и доводите, че НП е незаконосъобразно, тъй като заповедта, с която е бил упълномощен от Изп.Директор на НАП да издава НП е била с изтекъл срок, тъй като компетентността на Изпълнителния директор не се определя от избора на нов Министерски съвет, а валидността на делегираните правомощия е с оглед длъжността „Изпълнителен директор” , а не с оглед личността на лицето, което изпълнява тази длъжност.

Ето защо съдът счита, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалвания акт. АУАН и НП са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна. Определеното на жалбоподателя наказание глоба в размер на 250лв. е към определения минимум и е съобразен с обстоятелството, че жалбоподателят е бил предупреждаван от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП отново за същото нарушение, извършено през 2007г., което сочи, че чл.28 от ЗАНН е неприложим, още повече, че декларация не е била подадена дори и след съставяне на акта за нарушение. От друга страна, процесното нарушение е формално и не се интересува от настъпването на вредоносен резултат и след като законодателят е предвидил санкция за бездействие на данъчно задължените лица, без значение е дали са настъпили някакви резултати от това бездействие.

Мотивиран така и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 9 - 3159/24.08.2009г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Варна, с което за нарушение на чл. 92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО, на С.Х.Д. е наложено административно наказание „глоба" в размер на 250лв, на осн.чл.264 ал. 1 от ЗКПО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: