Р Е Ш Е Н И Е

Номер……………. Година 2009 Град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

На петнадесети март Година две хиляди и девета

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР: В.В.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5270 по описа за 2009г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.В.С. против НП № 23-0001568 от 18.09.09 г. на Директора на РД”АА” - Варна, с което на 96 ал.2 от ЗАП, за нарушение на 6 ал.1 от същия закон , му е наложена глоба в размер на 5 000 лв.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли отмяна на НП поради това, че АНО изградил решението си едностранчиво, че в НП не били описани фактите, не били обсъдени показанията на актосъставителя.

В съдебно заседание въззивникът не се явява лично, представлява се от адв. А.Д., който поддържа жалбата. Другият му процесуален представител – адв. Г., по съществото на делото моли отмяна на НП. Въззивникът С. не притежавал качеството на превозвач. Липсвали доказателства за това той да е знаел, че с неговото МПС се извършвал международен превоз срещу заплащане, като една част от пътниците твърдели, че уговорката за плащане е направена с водача. Неизяснен останал въпроса за отношението между собственика С. и водача на автомобила. От АУАН и НП не ставало ясно къде се извършва международният превоз, след като проверката била на автомагистрала “Хемус”.

Представителят на въззиваемата срана Ив. Иванов моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Било доказано нарушението, т.к.били установени пътници, които са били транспортирани срещу заплащане. С НП от 09.07.09 г. на С.С. било наложено наказание отново за такова нарушение, поради което той е съзнавал фактите от състава на нарушението и последното е извършено виновно.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Св. М. се прехранвал като превозвал пътници до Полша. След влизане на България в ЕС, той привел дейността си в съответствие с изискванията и получил Лиценз за международен превоз на пътници. Купил на лизинг два микробуса. Превозвал предимно хора от малцинствата. Много водачи обаче, с около десетина микробуса, продължавали да работят нелегално. Цената на превоза била по-ниска от тази на св.М.. това го конкурирало по начин, че да не може да плаща лизинговите си вноски и го мотивирало да подаде жалби до Комисията за защита на конкуренцията и до РД АА- Варна. В жалбата си до ДАА, той посочил контролните номера на микробусите, с които се извършвал превоз без лиценз. Един от тези контролни номера, бил на микробус, собственост на С.С.. Дейността по превоз на пътници до Полша хо този начин датирала от 1990 г. В съответните кръгове С. С. бил известен с прякора “Кочи” и всички знаели, че извършва превоз на пътници срещу заплащане. Понякога управлявал микробуса си лично, понякога наемал шофьор. Съпругата на С. работила в Полша, където продавала дрехи.

През 2009 г. С.С. е излизал многократно зад граница, като има общо 16 пътувания с микробус и с множество пътници, от които 15 пътувания са с процесния микробус “Мерцедес” с рег. № . Вкл. той е бил в микробуса и на 31.07.09 г., когато е била извършена проверка от служители на ДАИ и когато с този микробус през границата на страната са били превозени св. А.И. и още пет пътника.

Горната проверка била извършена от служители на ДАИ, съвместно със служители на Икономическа полиция – Варна. При проверката се установило, че пътниците нямат роднинска връзка помежду си и някои от тях казали, че да договорили заплащане на цена за пътуването. Същите дали писмени обяснения. В разговор със св. Т. пътниците посочили, че живеели в различни краища на Варна и че знаели, че с този микробус се извършват превози. Т.например пътникът А.М. написал, че е научил от приятели, че лице по прякор К. извършва превози и че се е договорил това да му струва 60 евро, които щял да плати в Полша. При тази проверка водач на микробуса бил св. А.И.. Тогава бил съставен АУАН срещу него.

Въз основа на констатациите в горния акт и на установеното при проверката от 31.07.09 г., по късно св. Д. съставил АУАН и срещу собственика на МПС – въззивникът С. С.. АУАН бил съставен в присъствието на С. , бил му предявен и връчен срещу подпис. Срещу АУАН С. направил възражение, като изразил становище, че същият е незаконосъобразен.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, АУАН, жалба от М. М., справки за задгранични пътувания на А. И. ***С. и др. както и от гласните доказателства – показанията на св.Д., И.Т. и М..

Съдът изцяло кредитира показанията на св.Д., Т. и М. като са добросъвестни, вътрешно и взаимно непротиворечиви и логични и като подкрепящи се от останалите доказателства по делото. Твърденията на св. М. за извършвани от въззивника превози се потвърждават от справката за задгранични пътувания. Регистрираните 15 пътувания със собствения му микробус с ДК № , всеки път с различни пътници в него говорят именно за извършвана дейност по занятие. За заплащане на превоза свидетелстват и показанията на св. Т., пред когото някои от пътниците заявили, че дължат заплащане, но уговорката била да се издължат в Полша. За заплащане на превоза категорично говори и св. А. С., който сочи, че това щяло да стане накрая, но нямало да надвишава стойността на горивото. Като непротиворечащи на останалите доказателства по делото, съдът кредитира и показанията на св. А.И.. Без значение за съставомерността на деянието е дали цената на превоза е превишавала стойността на горивото или не /дали е имало печалба за собственика/, както и без значение е дали на св.А. е било заплатено за това, че е шофирал или го е направил безвъзмездно.

Като събрани по реда на НПК съдът кредитира и писмените доказателства по делото. Собственоръчните обяснения на пътниците съдът кредитира като писмени доказателства, от които е видно, че такива наистина са давани, но не цени като доказателство тяхното съдържание, т.к. по същността си това са гласни доказателства, които не са събрани пряко и непосредствено от съда.

Предвид горното, съдът намира за безспорно установена фактическата обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на АУАН и на НП.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

По приложението на материалния закон.

Правилно е приложен материалният закон.

На 31.07.2009 г. по автомагистрала “Хемус до аерогара – Варна, в посока гр. Девня, въззивникът С.С., като е предоставил собственото си МП и като е организирал пътниците, е допуснал извършването на международен превоз на пътници без да има издаден Лиценз на общността за международен превоз на пътници, което е нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗАвП и е наказуемо по чл. 96 ал.2 от ЗАвП.

Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАвП “Обществен превоз на пътници По см. § 1. т.1.от ЗАвП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Законът не прави разлика дали заплащането осигурява печалба на превозвача или покрива само разходите му за гориво, поради което, без значение каква е стойността, заплащана от един пътник е налице “обществен превоз”. Безспорно между лицата е имало уговорка да бъдат откарани до Полша, а и е доказано преминаване през границата на Р.България на 31.07.09 г. с посочения микробус и с пътниците в него, поради което безспорно е установено, че този превоз е международен.

Съгл. чл.6 ал.1 от ЗДвП “Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността...” Съгл. чл. 25. ал. 1 „международен превоз на товари може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна”.

Съгл. чл.96 ал.2 от ЗАвП “който допусне или разпореди извършване на превоз на пътници или товари, без да има това право, се наказва с глоба или имуществена санкция от 3000 до 6000 лв.”.

Деянието е виновно извършено, т.к. С. С. е съзнавал всички съставомерни признаци на нарушението – съзнавал че ще се извърши транспортиране до Полша, съзнавал е, че ще се плати цена, съзнавал е, че няма лиценз на Общността. Поради това няма значение дали е пътувал в микробуса или не и са несъстоятелни твърденията на защитата за субективна несъставомерност.

Без значение е и обстоятелството, че с МПС се е превозвала стока на Симов. От една страна това не изключва извода за осъществен превоз, след като той се е извършвал срещу заплащане. От друга страна, видно е, че стоката е била в не голямо количество /”Храната на С. беше в една чанта”/, което не е логично да оправдава пътуването на микробус до Полша.

Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушените правни норми и към тези, регламентиращи санкцията и правилно е установен субекта на нарушението.

По приложението на процесуалния закон.

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. Нарушенията са описани пълно и точно от фактическа и правна страна, като са изложени всички факти, относими към съставомерните елементи - дата, място и констатациите на контролния орган. Посочени са и самите съставомерни елементи на нарушенията. Описанието на факти, извън онези, които пряко се отнасят до тях не е дължимо, поради което тяхната липса не представлява съществено процесуално нарушение.

Това, че АУАН е бил съставен не на място, а в последствие не е процесуално нарушение. С. е присъствал при проверката, АУАН е издаден преди изтичане на три месеца от установяване на нарушението, в присъствието на нарушителя, предявен му е и му е връчен срещу подпис.

В НП са посочени доказателствата, въз основа на които са направени изводите на АНО.

Предвид горното, на въззивника е могло да му стане ясно в какво се изразява нарушението му от правна страна и в какви фактически рамки следва да организира защитата си.

По справедливостта на наказанието.

Наложеното наказание е справедливо.

АНО не е изложил съображения за определяне на наказанието в размер между средния и максималния.

Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете:

- С Наказателно постановление от 00.07.09 г. , издадено от директора на РД АА-Русе, С. С. е наказан за същото такова нарушение , като му е наложена глоба от 1000 лв. Въпреки това този размер на наказанието не е въздействал превъзпитателно и възпиращо и по-малко от месец по-късно, той отново е извършил същото нарушение.

- За 2009 г. С. С. е преминал границата на страната с това МПС и с множество пътници в него общо 15 пъти.

Предвид изложеното съдът намира, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, за да се въздейства превъзпитателно и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото, глобата следва да бъде именно в размер на 5000лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0001568 от 18.09.09 г. на Директора на РД”АА” - Варна, с което на 96 ал.2 от ЗАП, за нарушение на 6 ал.1 от същия закон, на С.В.С. е наложена глоба в размер на 5 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: