Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     38/11.1.2010г.                          град Варна

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – ПЕТИ  наказателен състав

На десети декември                   Година две хиляди и девета

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ МИТЕВ

 

Секретар Я.Н.

Като разгледа докладваното от Председателя

НАХД № 5241 по описа на ВРС за 2009 год.,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-0301622/06.08.2009 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Варна, с което на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на ЕТ”Травел-Х.Х.” с Булстат 030416307, представлявано от Х.Я.Х. е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 
 

 

МОТИВИ :

Производството е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН въз основа на жалба на Х.Я.Х. като представляващ ЕТ”Травел-Х.Х.”*** против наказателно постановление № 03-0301622/06.08.2009 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”  гр.Варна.

Във въззивната жалба се твърди, че горепосоченото наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като посочва доводи за това – че не са представени доказателства в подкрепа на изложените констатации, с оглед на което се моли съдът да го  отмени изцяло.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.С.К. от ВАК, редовно упълномощен. Адв.К. по същество моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, тъй като не е категорично доказано, че е извършено описаното нарушение от въззивника, а в поставлението е налице само презумпция за такова.

Въззивната страна се представлява от старши юрисконсулт В.Д., редовно упълномощена. По същество Д. моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция ”Инспекция на труда”-Варна съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда.

След като прецени на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е собственик и управляващ ЕТ„Травел-Х.Х.”***, стопанисващ обект – пицария „Армида”, намиращ се в гр.Варна, к.к.”Златни пясъци, срещу хотел „Луна”.

На 20.07.2009 г. служителят на Дирекция ”Инспекция на труда” гр.Варна Д.Т.К. извършила проверка в описания обект. При проверката било установено, че ЕТ„Травел-Х.Х.”*** в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Б.С.Б. да работи като „сервитьор”, при определено работно време, с определено трудово възнаграждение, преди да са му предоставени трудов договор в писмена форма и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП.

При проверката бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че Б.С.Б. на 20.07.2009 г. в 11,00 часа работи в пицария „Армида” в к.к.”Златни пясъци” към ЕТ”Травел-Х.Х.” на длъжността „сервитьор” от същата дата с определено работно време, с определено трудово възнаграждение, но без трудов договор и Б. положил подписа си в този протокол.

Било попълнено лично от Б. и сведение на основание чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда, че същият работи към ЕТ”Травел” от 20.07.2009 г. на длъжност сервитьор с определено работно време и уговорено възнаграждение и същото е подписано от лицето.

За проверката на 27.07.2009 г. бил съставен Протокол № 1209/27.07.2009 г., в който били отразени направените констатации.

В последствие от ЕТ„Травел-Х.Х.” бил представен трудов договор № 24 от 21.07.2009 г. между Х.Я.Х. като работодател и Б.С.Б. за полагане на труд за ЕТ„Травел-Х.Х.” с работно място пицария „Армида” в к.к.”Златни пясъци” на длъжност „сервитьор” с продължителност на работния ден 8 часа с отбелязване, че работникът е постъпил на 21.07.2009 г. и трудовия договор е подписан от двете страни.

На 27.07.2009 г. старши инспектор Д.Т.К. съставила Акт за установяване на административно нарушение № 03-0301622, в който описала горните обстоятелства, като приела, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 във вр. чл.61 ал.1 от Кодекса на труда. Акта бил връчен същия ден на Х.Я.Х. като представляващ ЕТ„Травел-Х.Х.”***, който отказал да го подпише и да получи копие от него, което е удастоверено с подписа на един свидетел.

Гореизложеното се установява от приетите писмени доказателства по делото, кредитирани от съда.

На 06.08.2009 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда и е ангажирал обективната отговорност на ЕТ„Травел-Х.Х.”*** на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.3 от КТ.

Съдът, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно-наказателното производство, прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на ЕТ„Травел-Х.Х.”***.

Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.61 от Кодекса на труда. Нормата на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда вменява в задължение на всеки работодател трудовият договор с работника или служителя да се сключва в писмена форма. Ал.1 на чл.61 от Кодекса на труда вменява в задължение на работодателя да сключи трудовият договор с работника или служителя преди постъпване на работа.

По делото е установено, че към датата на проверката - 20.07.2009 г. в стопанисвания от ЕТ„Травел-Х.Х.”*** обект – пицария „Армида”, намиращ се в гр.Варна, к.к.”Златни пясъци”, едноличният търговец в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Б.С.Б. да изпълнява трудови функции на сервитьор при определено работно време и определено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма.

В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д.Т.К.. От нейните показания, които съдът кредитира като обективни и подкрепящи се от другите доказателства по делото, е видно, че когато са отишли на проверка в пицарията ги посрещнал въззивника, на когото се представили и започнали да записват имената на работещите в момента в пицарията работници. Б. бил в търговската зала и им казал, че е на работа от същия ден като сервитьор с уговорено работно време и трудово възнаграждение, но още няма сключен трудов договор. След проверка в дирекцията било установено, че към датата на проверката Б. не е имал регистриран действащ трудов договор с ЕТ„Травел-Х.Х.”.

В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел Б.С.Б.. От неговите показания е видно, че на датата на проверката се е намирал в пицария „Армида”, но според него не е полагал труд, а е изчаквал собственика, за да говори с него за постъпване на работа, сведението  попълнил собственоръчно и го подписал, подписал и констативния протокол. Съдът не кредитира показанията на св.Б. относно факта, че не е полагал труд в момента на проверката, тъй като в последствие същият се е бил в трудови правоотношение с въззивника поради което може да се счита за заинтересован от изхода на делото.

Към материалите по делото бяха приложени материалите от административно-наказателната преписка, представените от процесуалния представител на въззиваемата страна Протокол № 1209/27.07.2009 г. и Трудов договор № 24/21.07.2009 г. и представеното от процесуалния представител на въззивника копие от присъствена книжка.

Съдът не кредитира представеното копие от присъствена книжка, тъй като от него личи за кой обект се отнася, от кого е стопанисван обекта и тъй като същата не е била представена на проверяващите към момента на проверката.

Съдът не приема възражението на въззивника, че след като не е била направена контролна поръчка от проверяващите, която да е изпълнена от Б., нарушението не е доказано. След влизането си в обекта проверяващите са се представили и са записали имената на роботещите в обекта. Попълнени са документи, някои от които собственоръчно от Б., поради което съдът счита, че нарушението е категорично доказано.

Разпоредбата на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда предвижда административно наказание имуществена санкция или глоба за работодател, който наруши разпоредбите на чл.62 ал.1 или 2 в размер на 15 000 лв.

Съдът счита, че наложеното наказание „имуществена санкция” в размер на 15 000 лв. е в условията на „обвързана компетентност”, поради което размерът на имуществената санкция не следва да бъде обсъждан.

Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си като прецени, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, издаденото наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и наложеното административно наказание е справедливо.                                                     

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :