Р Е Ш Е Н И Е

№ 3/4.1.2010г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ТРИДЕСЕТ И СЕДМИ СЪСТАВ

На петнадесети декември година две хиляди и девета

В публично съдебно заседание в състав

СЪДИЯ:Кр.Дренчева

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5012 по описа на ВРС за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.В.Х. ***/29.07.2009г. на Началника на Сектор ПП – КАТ – Варна, с което за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП.

Жалбата като подадена в срок и от лице, което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е процесуално допустима, поради което е приета от съда за разглеждане.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно. Навежда доводи, че фиксираната от радара скорост не е на управлявания от него автомобил, тъй като замерването, изписано на техническото средство, което е засякло неговия автомобил е сочело 75км/ч.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и сочи, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, а справката, в която са отразени регистрираните нарушения не следва да се кредитира, тъй като същата представлява извадка от принтер и няма гаранция, че отразената в нея информация съответства на информацията, която е била фиксирана от радара към момента на извършване на твърдяното нарушение. Представителят на жалбоподателя счита, че показанията на разпитания полицейски служител не следва да се кредитират, тъй като е обективно невъзможно същият да си спомня за конкретния случай предвид изминалия период от време и обстоятелството, че същият ежедневно извършва проверки за скорост.

Представител на органа, издал НП, не се явява. В придружителното АНП писмо, административнонаказаващият орган моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

След преценка на доказателствата по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

На 28.06.2009г. на пътен възел ул.”Мир” полицейски служители при ПП – КАТ – Варна извършвали проверки на скоростта на автомобили, движещи се по бул.»Васил Левски» в посока «Почивка» посредством радар TR 4 D № 319. В 09,17ч. радарът автоматично фиксирал скоростта на л.а. „Субаро” с рег.№ В 4907 РВ, управляван от жалбоподателя, като отчел скорост на движение 101км/ч., при максимално разрешена за населено място 50км/ч. Полицейските служители спрели жалбоподателя, запознали го с отчетения от радара резултат и му съставили АУАН затова, че управлява автомобила със скорост 101км/ч. Актът бил подписан от жалбоподателя с възражение, че е управлявал автомобила със значително по – ниска скорост. В законоустановения срок пред АНО е депозирал възражения, като е посочил, че в момента в който е бил спрян от полицейските служители, се е движел със скорост около 60км/ч. и е изпреварвал автомобил, който се е движел със скорост около 40 км/ч. АНО извършил проверка по възраженията и след като преценил, че същите са неоснователни, издал процесното НП, с което на жалбоподателя са наложени посочените по – горе санкции

Към материалите по делото са приложени АУАН № 8650/28.06.2009г. заверено копие от разпечатка на фиксираните от радар TR 4 D № 319 скорости на 28.06.2009г., копие от акта за метрологичен контрол, удостоверяващ годността на на техническо средство радар TR 4 D № 319, удостоверение за одобрен тип средство за измерване TR 4 D, заповеди на М – ра на МВР, възражение, докладни записки.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителя Ж.Ж. и свидетеля по акта И.И.. Първият заяви, че не си спомня за конкретния случай, но св.И. с показанията си потвърждава описаната в акта и НП фактическа обстановка. Същият сочи, че около жалбоподателя е нямало други движещи се автомобили и е фиксирана скоростта на движение именно на управлявания от него автомобил. Показанията на свидетеля се подкрепят от заверено копие от разпечатка на фиксираните от радар TR 4 D № 319 скорости на 28.06.2009г. и от същата се установява, че в 09,17ч. радарът е фиксирал скорост на движение 101 км/ч. - часът, който е посочен в АУАН. Съдът не споделя становището на представителя на жалбоподателя, че показанията на свидетеля не следва да се кредитират, тъй като той възпроизвежда отразените в акта констатации, без да си спомня за конкретния случай. Обстоятелството, че от извършване на нарушението е изминал значителен период от време, не е основание показанията на този свидетел да не се кредитират, още повече, че същите са последователни и се подкрепят от разпечатката на фиксираните скорости. Не се споделя от настоящия състав и лансираната теза, че тази разпечатка не следва да се кредитира, тъй като информацията в нея е въведена от човешка ръка. Информацията, която е отразена в разпечатката не е въведена ръчно, а същата възпроизвежда единствено записаните от радара данни. Анализът на това писмено доказателство налага като единствено възможен извода, че по безспорен начин е установено извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В същата са отразени всички засечени от техническото средство нарушения, изразяващи се в управляване на МПС със скорост над допустимата за съответния пътен участък. В същата разпечатка е засечена скороста на автомобил, който е преминал покрай полицейския патрул десет минути преди жалбоподателя и се е движел със скорост 74км/ч. Непосредствено преди автомобила на жалбоподателя не се е движел друг автомобил и е невъзможно да е засечена неговата скорост, а не тази на управлявания от жалбоподателя автомобил, следователно твърденията в жалбата, че е засечена скоростта на друг автомобил по безспорен начин се опровергават от показанията на техническото средство и на св.И..

В съдебно заседание по искане на жалбоподателя е разпитана Х. М., която твърди, че жалбоподателя се е движел със скорост 40 -45км/ч. в момента, в който бил спрян за проверка. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като показанията й оставата изолирани от събраните по делото доказателства. Отделно от това, свидетелката твърди, че е била на задната седалка в автомобила, а това сочи, че същата не би могла да знае каква е била скоростта на движение на автомобила. По тези съображения съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, още повече че същата е близка на жалбоподателя, при което поначало възниква съмнение в достоверността на показанията й.

По гореизложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП - като водач на МПС се е движел в населено място със скорост от 101 км/ч., при максимално разрешена 50км/ч., което е установено с надлежно и изправно техническо средство, поради което правилно е ангажирана и административнонаказателната му отговорност на основание чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП. Определеното му наказание е в абсолютния размер, предвиден от закона и липсва законова възможност да бъде намалено.

При извършена служебна проверка, съдът не установи допуснати в хода на АНП процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени процесуалните правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощени орган, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна.

С оглед изложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна, а НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поради което и на осн.чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 8650/29.07.2009г. на Началника на Сектор ПП – КАТ – Варна, с което за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на К.В.Х. *** е наложена „глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на осн.чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: