М О Т И В И

към присъда по НОХД № 4968 по описа за 2007 год.

на Варненския районен съд – втори състав

постановена на 03. 06. 2008 год.

Подсъдимият И.Х.С., ЕГН : **********,***, български гражданин, със средно образование, женен, работи, не осъждан, е предаден на съд с обвинение по :

чл. 330 ал. 1 от НК, за това, че на 14. 05. 2006 год. в гр. Варна, чрез счупване на предно панорамно стъкло и хвърлени в автомобила запалени вестници, запалил имущество на значителна стойност – лек автомобил марка БМВ 525 с ДК № С 6224 ТН, на стойност 16 057 лв. , владение на П.С. ***, собственост на „Ал Етифак” ООД – София, като в следствие на пожара върху автомобила са нанесени повреди причинили имуществена вреда в размер на 8 428 лв.

Представителят на ВРП в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от същия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода”, ориентирано между минималния и средния размер, чието изпълнение да бъде отложено.

Подсъдимият не се признава за виновен по така предявеното му обвинение. Твърди, че няма нищо общо със случилото се с л. а. „БМВ” с ДК№ С 62 24 ТН.

Защитата на подсъдимия твърди, че подзащитния не е извършител на деянието. Сочи липсата на доказателства, подкрепящи обвинението и в частност авторството. Моли съда за оправдателна присъда.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В ранните часове на *** свидетелите Р. Н. Н. и Г. И. П. - служители на ОДП – Варна, били в близост до паркиран на ул. ***, л. а. „БМВ 525” с ДК№ С 62 24 ТН, собственост на „Ал Етифак” ООД. Двамата видели подс. И.Х.С. да преминава покрай моторното превозно средство, непосредствено след което същото било обхваното от пламъци. Свидетелите задържали и отвели в Първо РПУ – Варна подсъдимия.

Заключение на Съдебно – авто – оценителна експертиза: размера на щетата, следствие на опожаряване на *** е 8 428 лв.

Заключение на Съдебно – пожаротехническа експертиза: причина за възникване на пожара е счупване на стъкло на врата и поднасяне в купето на горящ предмет – открит огън.

Заключение на Съдебно – техническа експертиза: огнището на пожара е в купето на автомобила, като същия е възникнал там. Касае се за палеж, който е обхванал едновременно предните и задните седалки. Пожарът е горял равномерно по всички седалки. Откритата стопилка има вторични белези и определя, че е възникнала след появата на пожара.

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства – обяснения на подс. И.Х.С., показания на свид. И. М. И., свид. Р. Н. Н., свид. Г. И. П., свид. А.М.Н., свид. П.Ж.С., Съдебно – авто – оценителна експертиза, Съдебно – пожаротехническа експертиза, Съдебно – техническа експертиза, които кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

Съдът е постановил оправдателна присъда по отношение на подсъдимия. За да бъде съставомерно деянието по чл. 330 ал. 1 от НК, следва наказателноотговорно лице да запали имущество със значителна стойност.

Безспорно на *** е обгорял л. а. „БМВ 525” с ДК№ С 62 24 ТН. Предвид дадените заключения от вещите лица Йо.В.П. и П.В.П. се касае за палеж, предизвикан от външна намеса, с механизъм счупване /на стъкло/, обливане /с подходяща субстанция/ и запалване /с горящ предмет/. Преди да бъдат изследвани всички обективни признаци, следва да се отчете обстоятелството, че не са налице доказателства, които по безспорен и категоричен начин да сочат, че автор на деянието е подс. И.Х.С.. Вярно е, че подсъдимият е преминал покрай горепосочения л. а. , непосредствено след което същия е бил обхванат от пламъци. Но няма данни същият да е запалил това моторно превозно средство.

Разпитаните по делото преки очевидци – свид. Р. Н. Н. и свид. Г. И. П. сочат, че подсъдимият е извършил движение с ръка отдолу - нагоре, но никой от тях не твърди, че е видял в същия горящ предмет. Повече от очевидно е, че описаното движение на ръка не може да причини запалване. В тази връзка съдът приема за напълно логични обясненията на подсъдимия, че минавайки покрай моторното превозно средство, внезапно виждайки светлина, интуитивно е вдигнал ръка. Не следва да се игнорира и факта, че двамата свидетели са имали пряк, непосредствен и непрекъснат визуален контакт с подсъдимия от момента на приближаването му към моторното превозно средство, до неговото задържане. Спазвайки процедурни правила, на същия е бил извършен обиск, при което в него не е бил открит предмет, даващ възможност за запалване. Такъв не е открит и на местопроизшествието, като двамата очевидци не депозират показания в тази насока, като отново следва да се съобрази възможността им за наблюдение на всички действия на подсъдимия. Макар и косвено, това също говори за невъзможност подсъдимия да е извършител на деянието, или поне за липса на подходящи средства за това, като в допълнение следва да се съобрази и факта, че двамата служители на ОДП – Варна са имали прекрасна възможност /с оглед часа и разстоянието/ да видят какъвто и да е горящ предмет.

Следва да се добави, че няма свидетелски показания, в частност и тези на горепосочените двама преки очевидци, които да дават данни за счупване на стъкло на л. а. или поне на някакъв шум, свързващ го с това /отново следва да се има в предвид часа и разстоянието/. Същевременно с Протокол за изземване на обтривки и микроследи, от лява и дясна ръка на подсъдимия са иззети обтривки. Доколкото по делото няма данни да е била назначена и / или изготвена съответната експертиза, а само е приложена експертна справка, съдът счита, че би могъл да вземе в предвид макар и косвено отразеното в нея, а именно : по обтривките не се установиха следи от петролни продукти и други запалителни вещества. С оглед изяснения от вещите лица механизъм /счупване, обливане, запалване/, гореизложеното също следва да се вземе в предвид, макар и да не касае прякото запалване, предмет на доказване по настоящето дело.

Доколкото съдът приема, че подсъдимия не е извършител на деянието, безпредметно е да се обсъждат обективните и субективните признаци на престъплението.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :