Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………….. гр.Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
октомври година две хиляди и
девета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:В.В.
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 4926 по описа за 2009г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж.Г.Д., в
качеството й на представляващ „Автокар”ООД-Варна, против НП № 5964/08 от 17.08.2009г.
на Председателя на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, с
което за нарушение чл.38 ал.1 пр.3
вр.чл.31 ал.1 т.9 от ЗЗЗНН на дружеството е била наложена глоба в размер на
5000 лв.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена в срока на обжалване от надлежна страна
при наличие на представителна власт и е приета от съда за разглеждане.
Въззивната страна моли
отмяна на НП като В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, оспорва се фактическата обстановка , без да се сочи какво
точно, твърди се че АНО не е установил в
пълнота фактите и наличието на виновно поведение страна на жалбоподателя
.Срокът , даден в предписанията не бил изпълнен, т.к. във всички складове било
отказано от служителите да приемат горивото и да сключат договор за влог в
публичен склад.
В
съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.Павлова, която
поддържа жалбата на същите основания. По съществото на делото пледира отмяна на
НП като твърди, неправилно приложение на материалния закон, т.к. закъснението
било само с 6 дни и били налице предпоставките на чл.28 ЗАНН. Не съществувала
обективна възможност за изпълнение на това задължение от търговеца, това
зависело от волята на трети лица. Оспорва посочването на чл.19 и 21 в АУАН и в
НП.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от ю.к. Маринова,
която пледира НП за бъде потвърдено. Дружеството имало достатъчно време от
момента на узнаването до крайния срок да изпълни разпореждането.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
АВТОКАР " ООД,
ЕИК 103690696, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Д-р Пюскюлиев"
№ 49, регистрирано по ф.д. № 149/2002 г. на Варненския окръжен съд
представлявано от Женета Г.Д. - управител, ЕГН **********,
било задължено лице по смисъла на чл.17,
ал.4 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (ЗЗЗНН). С писмо per. № RB
216127-001-05-136/09.02.2009г. Национална агенция по приходите представила в ДА
„ДРВВЗ" информация, че „А." ООД е осъществило вътрешнообщностно
пристигане (ВОП) през
Тъй като дружеството
не разполага със собствени складове, регистрирани по реда на чл.21 от ЗЗЗНН ,
съгласно чл.19 от ЗЗЗНН, то е длъжно да задели и съхранява определения му
задължителен запас от котелно гориво в складове регистрирани по реда на чл.21
от ЗЗЗНН, като сключи договор за влог в публичен склад.
„А. ООД” не привело
нивото на определения му с Разпореждане № Р-12-5/23.03.2009г. на Заместник
председателя на ДА „ДРВВЗ", изменено със заповед № РД-10-61/31.03.2009г.
на председателя на ДА „ДРВВЗ" задължителен запас от котелно гориво в
размер на 5, 847 т. (пет тона осемстотин четиридесет и седем кг.) и не ги е
вложило в складове регистрирани по реда на чл.21 от ЗЗЗНН. За това на
дружеството било наложено административно наказание с НП 4910 от 26.06.2009 г.
За отстраняване на нарушението, на
дружеството било дадено задължително предписание с Констативен протокол № ГП-10-4/04.06.2009г.
Срокът за изпълнение
на задължителното предписание е бил до 04.07.2009г. В изпълнение на предписанието съпругът на управителя Д., св.
Данков лично извършил проверка в множество
лицензирани складове в страната, но отвсякъде му отказали
с аргумент, че нямали свободен капацитет. Накрая потърсил съдействието на
служител от ДА ДРВЗ и горивото било
вложено в склад В гр.Варна, за което били издадени складови записи. Видно от тези записи серия А-2008, №
0001360/10.07.2009г. за 5, 480 т.(пет тона и четиристотин и осемдесет
килограма) котелно гориво серия А-2008, № 0001361/17.07.2009г. за 0, 367т.(
нула тона и триста шестдесет и седем килограма) горивото било вложено след
04.07.2009г., , т.е. след срока за изпълнение на задължителното предписание,
дадено с Констативен протокол № ГП-10-4/04.06.2009г. За създадения задължителен
запас ТД „Държавен резерв" гр. Варна не била уведомена писмено.
Проверката за
изпълнението на даденото задължително предписание била извършена в изпълнение
на заповед № ГМ 26/16.07.2009г. на директора на ТД „Държавен резерв" гр.
Варна, на 20.07.2009гв присъствието на Женета Г.Д., в
качеството й на управител на дружеството. За резултатите от нея бил съставен
Констативен протокол №ГМ-10-10/20.07.2009г., въз основа на който бил издаден
АУАН . В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били направени възражения, но
разгледани по същество те били преценени от АНО като неоснователни.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните доказателствата : от гласните доказателства - показанията на
св.А. и Данков и от писмените доказателства - материалите по АНП, приобщените в с.з копие
от НП, два бр. разпореждания, складови записи и др.
По делото не е приложен констативен протокол № ГМ -10-4/04.06.2009 г., но
съществуването му е описано в констативен протокол от 20.07.09 г. и в АУАН, където
са упоменати и сроковете за изпълнение на даденото с този протокол
разпореждане, поради което съдът приема за безспорно установено, че именно с
този протокол на „А.” ООД е било дадено предписание за отстраняване на
нарушението в срок до 04.06.2009 г. Това обстоятелство не се оспорва и от
страните.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като искрени, логични и
непротиворечиви. Те се подкрепят и от писмените доказателства- АУАН,протокол за
проверка от 20.07.09 г., складови записи , писмо от Инс–Ойл и др. Твърдението на св. А., че познава складовите
капацитети и по това време е имало свободни такива, не оборва твърдението на
св. Данков, че отвсякъде му било отказвано под този предлог. Двете твърдения не
са противоречиви и взаимно изключващи се, поради което съдът ги кредитира и
двете.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на съдебното производство
фактическата обстановка се установи такава, каквато е описана в АУАН и в НП.
Съдът, с оглед становището на въззивника и
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи.
По приложението на
материалния закон:
Неправилно е приложен материалният закон.
Неизпълнението на
задължително предписание, дадено от инспекторите или упълномощените служители
на ДАДРВЗ е нарушение на чл.38 от Закона за задължителните запаси от нефт и
нефтопродукти. На 05.07.09 г., като не е изпълнило задължителното
предписание дадено с констативен протокол№ ГП-10-4/04.06.2009г. „А. " ООД
е осъществило състав на чл. 38, ал. 1, предложение 3 от ЗЗЗНН.
Дружеството обаче не е наказано за това
нарушение.
Видно от самото
наказателно постановление, в него изрично е посочено от фактическа и
правна страна „Нарушението е
извършено в периода от 04.06.2009 г. до
04.07.2009 г.”. Съдът категорично намира, че в този период
нарушението не е било извършено. Ако горивото бе вложено в този период, то
предписанието щеше да бъде изпълнено в срок и нарушение по чл.38 ал.1 от ЗЗЗНН нямаше
да има. Изписването на този период
не може да се определи като техническа
грешка, т.к. не става въпрос за грешна цифра, буква или дума, а за цяло
заключение, което е израз на явно изразена воля. Освен това характерно
за техническата грешка е, че не води до неяснота от фактическо или правно
естество, а в случая, ако се приеме за грешка, става неясна волята на АНО
относно датата на нарушението.
Горното налага отмяна
на НП само на това основание.
Доколкото дължи
произнасяне по всички възражения на страните,
съдът следва да изрази становище,
че отговорността на дружеството като субект на административно нарушение
е обективна и тук няма значение дали има виновно поведение от страна на
неговите служители или управител. В този смисъл без значение е, че нарушението
е допуснато поради това, че не е бил открит своевременно склад, който да
приеме горивото. Отделно от това, видно е, че начин за намиране на склад е
имало.
Не на последно място,
шестдневното закъснение, факта че доставянето на гориво не е основна дейност на
дружеството, че тези доставки са вече прекратени, че вредните последици от
нарушението са веднага отстранени, сочат
на маловажност на случая по см. чл.28 ЗАНН. Видно е , че по същината си този
случай се различава от обикновените случаи от този вид. Става въпрос за семейна
фирма, съдружниците в която са положили
усилия дружеството да не извърши нарушението.
По
приложението на процесуалния закон.
При
провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени в предвидените от
закона срокове по чл.34 ЗАНН и от компетентни лица. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване
на нарушителя, а НП е издадено в предвидения от закона 6-месечен срок, но не
по-късно от една година от нарушението .
И двата акта съдържат задължителните
реквизити по см.чл.42 и 57 от ЗАНН. Нарушението е описано пълно и точно от
фактическа и правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи
и всички факти, относими към тях. Посочването на факти, извън онези които пряко
се отнасят до елементите от състава на нарушението не е дължимо и не
представлява съществено процесуално нарушение.
Предвид горното, на въззивника е
могло да му стане ясно в какво се изразява нарушението и срещу какви факти се
защитава, поради което не са налице
съществени процесуални нарушения в това отношение.
АНО е изпълнил и задължението си да посочи в НП доказателствата, въз основа
на които е установил нарушението, както и да обсъди възражението на въззивника.
Като е взел същото за неоснователно, АНО е преценил че не са налице спорни
обстоятелства и като намерил нарушението
и неговото авторство за доказани, е издал НП.
По справедливостта на
наказанието.
Неправилното приложение на материалния закон налага отмяна на НП, поради
което съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на
наказанието.
Водим от
горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП № 5964/08 от
17.08.2009г. на Председателя на държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси”, с което за
нарушение чл.38 ал.1 пр.3 вр.чл.31 ал.1 т.9 от ЗЗЗНН на „А.”ООД е била наложена
глоба в размер на 5000 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: