МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД 3717 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2009 Г.,

ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Наказателното производство е образувано с разпореждане на зам.председателя на ВРС, с оглед престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2, 3 и 4 вр.чл.147 ал.1 от НК, въз основа депозирана тъжба от П.Д.Г. срещу А. Христов П..

В частната тъжба и с направеното в съдебно заседание уточнение, се претендира разгласяване на позорни обстоятелства за длъжностно лице, чрез печатно произведение, от длъжностно лице. Описва се, че в статия от 03.06.2009г. във в-к „Народно дело” бр.122, на стр. 6 имало „отпечатана” снимка на частния тъжител и непроверени истини /лъжи/ „обиди” и клевети. Твърденията в статията, които въвеждали обществото в заблуждение били, че проектът бил приет /съгласуван/ от районния архитект. Не районният архитект на Община – Младост, е съгласувал проекта, а бил издал разрешително за строеж № 66 на база съгласувано техническо решение № 6 от експертен съвет.

В статията се твърдяло и непровереното обстоятелство, че изграден по този начин, завоят криел опасност от ПТП, макар че преди това имало издадено становище в обратния смисъл.

Според уточнението в съдебно заседание, погрешно било посочено, че ч.тъжител е собственик на автоборсата, а той бил само собственик на имота.

Клеветническо било твърдението, че не били уведомени собствениците на имота, като това било задължение по ЗУТ, което не било в тежест на ч.тъжител, а на съответните институции.

Клеветническо било и това, ч.тъжител да бъде назоваван „виновникът”, едновременно с публикуване на негова снимка и посочване на имената му, след като в същото време имало влязло в сила постановление на прокуратурата, според което не било установено самоуправство. Съсобственик на терена била и сестрата на ч. тъжител Галя Минкова, но нейното име не се споменавало, т.к. целта на статията била той да бъде „дискредитиран като служител на МВР” и да се манипулира обществото в насока „Полицай-„виновникът” за нещо престъпно и укрито, видно от главното заглавие „Сага спасява незаконен път”.

Според ч.тъжба подс.А.П. извършил деянието като не проверил истинността на тези обстоятелства и допуснал те да бъдат публикувани.

В съдебно заседание ч.тъжител се явява лично, поддържа жалбата и я уточнява в горния смисъл. Предявява граждански иск за обезщетение на причинените му неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. По съществото на делото твърди, че подс. П. „като помагач и умишлено е извършил това деяние”, с което му нанесъл неимуществени вреди, „изразяващи се в моралните му представи за спазване на законовите процедури”.

Подс. А.П. се явява лично във всички съдебни заседания и се представлява от адв. Бажлеков. Дава обяснения и не се признава за виновен. Твърди че не било негово задължение за проверява истинността на описаните в статията факти, а съблюдавал единствено спазването на добрата журналистическа практика. В изпълнение на това той указал да бъде потърсено и мнението на ч.тъжител Пл.Г.. Имал доверие на журналиста В.З. и приел за достоверни фактите, проверени от същия. При дадената му последна дума моли да бъде оправдан по предявеното обвинение като изразява становище, че материалът отговарял на добрата журналистическа практика.

Защитникът му адв. Бажлеков пледира невинен. Основното в статията било дали има път и дали той е законен или не. Имало разрешение за изграждане на автоборса, но не и на път. За последното нямало нито нотариално заверен договор със собствениците, нито заповед на кмета. Отменено било и разрешението за строеж № 66 на РДНСК. Според становището на РДНСК, докато не приключат заведените по инициатива на ч.тъжител дела, не би могло да бъдат издадени съответните действия по премахване на незаконния път. Именно ч.тъжител с действията си бил отложил премахването му и изцяло в този смисъл била статията. Според гражданското законодателство, собственикът на терена е собственик на постройката. Не били ангажирани доказателства за факти, изключващи това ч.тъжител да е собственик на автоборсата. Подс. П. изискал да бъде събрано мнение от всички страни и не бил извършил умишлено каквото и да било престъпление. За това, че пътят бил опасен, имало становище на КАТ.

В хода на съдебното производство съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Ч.тъжител Пл. Г. и сестра му Г. Минкова били съсобственици на терен, ползван за автоборса. С разрешение № 66/06.07.05 г. на Община Варна, район „Младост” на Пл.Г. и на Г. Минкова се разрешавало изграждането на временен открит паркинг в ПИ пл.№197 и ПИ пл.№198 по плана на ж.к. ”Възраждане”, І-ви МР. Разрешението било издадено под условие да се изгради временна пътна връзка. С протокол №6 от 28.05.2005 г. бил съгласуван трети вариант на проект за временен открит паркинг в ПИ 197 и 198 в гр.Варна, кв.”Възраждане”, І МР, като проектът бил приет „без забележки”. Член на експертния съвет, съгласувал проекта бил кап. Др.Ганчев, служител на сектор КАТ при РДВР – Варна. Без да са спазени процедурите по чл.190 ал. 6 от ЗУТ- без писмен договор между заинтересованите страни с нотариална заверка на подписите или заповед на кмета, ч.тъжител Пл. Г. изградил през месеците март – април 2007 г. подход с широчина 5.6 м. , като били премахнати тротоара и 4-ри метрова зелена ивица. В областта на прорязването били положени бордюри, а в останалата си час пътят бил успореден на бул „Ян Хунияди”. В РДНСК – Варна през м. юни и юли 2007 г. постъпили възражения от Р.Чакалова и Ст.Петкова, Райна Димова и Г.Атанасов срещу разрешение за строеж № 66/06.07.05 г. на гл.арх. на р.н „Младост”. След преценка възраженията на жалбоподателите, Началникът на РДНСК издал заповед ДК-10-43 от 31.07.2007 г. В заповедта е посочено за установено от фактическа страна, че „съгласувания временен път е условието, при което е издадено разрешението за строеж за временен паркинг на съгл. чл.52 ал.1 от ЗУТ, т.к. временните строежи, трябвало да се свързват със съществуващата инфраструктура с временна връзка /чл.52 ал.2 от ЗУТ/. С писмо от 28.05.07 г., на 29 май 07 г. била уведомена Р.Чакалова в качеството й на заинтересована страна. Според изложеното в заповедта на РДНСК, до издаване на Разрешението за строеж бил изготвен и съгласуван комуникационен транспортен план, било налице съгласувано техническо решение за решаване на временна връзка, но не била извършена процедурата по чл.190 ал.6 от ЗУТ. Временна връзка се прокарвала въз основа на писмен договор между заинтересованите собственици на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие–въз основа на Заповед на Кмета на Общината. Т.к. не било налице съгласие и нямало заповед на кмета на общината, с посочената заповед на РДНСК било отменено разрешение за строеж № 66/06.07.05 г. на „временен открит паркинг”. Заповедта на РДНСК била обжалвана от ч.тъжител Пл. Г. пред Административен съд – Варна. С решение № 165/14.02.2008 г. по адм.д. № 1743 по описа за 2007 г. на Адм.съд-Варна, жалбата против заповедта на РДНСК, с която било отменено разрешение за строеж №66/06.07.05 г., била отхвърлена. С решение № 2260/18.02.2009 г. на ВАС, решението на ВАдС № 165/14.02.08 г. било оставено в сила. Междувременно, със заповед 1432/14.05.2008 г. на Кмета на Община Варна, било наредено премахване на незаконен път, обслужващ подхода от бул.”Я.Хуниади” до строеж „временен открит паркинг”. Сред аргументите в заповедта е посочено, че пътят е бил изграден при неспазване на процедурата по чл.190 ЗУТ. С решение на ВАдС по адм.д. № 1759/08 г. заповедта на кмета била обявена за нищожна. С Решение № 13598 от 13.11.2009 г. на ВАС, решението на ВАдС за обявяване нищожността на заповедта на кмета било оставено в сила, т.к. на осн. чл.222а от ЗУТ, кметът имал правомощието да спира незаконни строежи, но не и да премахва такива.

Междувременно по жалба на св. Л.С. във Варненска военноокръжна прокуратура била образувана прокурорска преписка № В-1262/2007 г. за извършено от Пл. Г. престъпление по чл.323 от НК. Същата приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство, т.к. деянието не било извършено при или по повод изпълняване на службата на държавен служител в МВР. За същото престъпление срещу същото лице било образувано и дознание в Трето РУ-Варна, същото приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство. Видно от последното, прокурорът е преценил липса на обективна съставомерност на престъпление по чл.323 от НК, т.к. подходът бил изграден в съответствие с разрешението за строеж № 66/06.07.2009 г.

По повод временния път по инициатива на Пл. Г. водени и други граждански, наказателни и административни дела. Т. например по негова жалба, срещу „виновното длъжностно лице” била образувана преписка във Военноокръжна прокуратура Варна, водена за престъпление по чл.308 срещу кап.Ганчев, който участвал в Експертния съвет по съгласуване на проекта за временен път. Преписката приключила с постановление за отказ от образуване на наказателно производство, с аргумента, че кап. Ганчев не е подписал „ документ с официално съдържание”.

Във Варненски административен съд било образувано адм. дело № 591/09 г. срещу Община – Варна за причинени на Пл.Георгиева и Г. Минкова имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – разрешение № 66/05 г. С решението на ВАдС исковете били отхвърлени.

Във ВАдС било образувано и адм.дело № 1834/2009 г. по молба на Пл. Г., наречена „тъжба”, срещу действията и бездействията на Директора на ОД на МВР – Варна за разкриване и преследване на поръчителя на публикувани статии с отпечатване на снимката му, които той възприема за обидни и клеветнически. Жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и адм. дело е прекратено.

За строежът „пътна връзка” бил съставен констативен акт № 153/28.11.2007 г. за започване на административно производство по реда на чл.225 от ЗУТ – премахване на строежа. До 18.12.2009 г. не била издадена заповед за премахването му, т.к. с жалба от 27 март 2009 г. на Стана Ат.Петкова бил предоставен договор за доброволна делба, съгласно който собственици на имота били различни лица, а по-късно чрез удостоверение за наследници се установил и нов собственик - наследникът на Ст. Петкова, лицето Мара Петкова. Процедурата по чл. 225 ал.1 от ЗУТ изисквала на собствениците да бъде изпратено копие от констативния протокол. От проверка на място се установило, че на 25.11.2009 г. строежът бил в същия вид, в какъвто бил описан в констативния акт.

Т.к. пътят бил незаконен и въпреки заповедта на кмета не могъл да бъде премахнат, св. Л. С., съпруг на една от бившите съсобственички на имота, решил да се обърне към редакцията на в-к”Народно дело”. Намерил телефон, свързал се и провел среща със св.В.З., автор на статията. Разказал му случилото се и представил документи, с които подкрепил твърденията си. Срещата се провела в началото на 2009 година. Историята била интересна и В. З. написал статията, като запознал с нея главния редактор на вестника, подс. А. П.. Последният приел на доверие изложените факти, т.к. познавал св. З. като добър професионалист. Посъветвал го обаче, да потърси и становището на ч.тъжител П.Г..

Статията на В.З. била публикувана във в-к „Народно дело” от 03.06.2009 г., на шеста страница, под заглавието „Процедури на завой.Съдебна сага спасява незаконен път”. В първата й част, журналистът преразказал историята, като изразил и собственото си отношение към нея. Описвайки фактите, той посочил, че „отбивката е направена през 2007 г. на база идеен проект, съгласуван с районния архитект на „Младост”. Изтъква като причина за премахване на строежа това, че липсвало разрешение за извършването му, както и поради това, че връзката създавала опасност от ПТП, което се потвърждавало и от полицията. В същата статия е посочено, че заповедта на кмета била оспорена от „собствениците на автоборсата” и че собствениците на имота, през който бил прокаран пътя, не били уведомени. Във втората част от статията, В.З. изложил становищата на институции и заинтересовани страни. Описано е становището на РДНСК, изразено в заповедта за отмяна на строителното разрешение и позоваващо се на неспазване на процедури. Изложено е и отношението на прокуратурата към казуса, а именно това, че не е установено самоуправство и преписката е била прекратена. В края на статията е поместена снимка на ч. тъжител Пл. Г., посочени са двете му имена и е изложено становището му, а именно че обектът не бил незаконен, т.к. имало издадено разрешение за строеж, което не можело да бъде издадено само на базата на идеен проект. Именно реализирания проект бил този, който бил одобрен от експертите. Отразено е и становището на Пл. Г., че сем. Стойчеви не били собственици на имота и нямали отношение. До снимката на ч.тъжител Пл. Г. и над текста, било написано заглавие „Виновникът”, „Грешката е на чиновниците.”

Според длъжностната характеристика на главен редактор, Пл. П. организирал и ръководил цялостната работа на журналистическия екип. Той можел да прави промени в структурата на редакцията, да определя функциите на отделите, състава на временните екипи, да прави разместване в отделите и между тях, да възлага задачи на журналистическия екип извън преките им задължения, одобрявал графика на дежурните екипи, в правомощията му било да възложи редактирането и одобряването на материалите на членовете не екипа на заместниците си, началниците на отдели и др. по свое осмотрение и т.н. В задълженията на главния редактор не влизала проверка на истинността на фактите, отразени в журналистическите статии, вкл. и в изготвената от св. В.З. статия, предмет на настоящото производство.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НП доказателства и доказателствени средства, преценени както поотделно, така и в тяхната цялост.

Съдът кредитира обясненията на подс. А. П.. Те са искрени и логични и не противоречат на останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира и показанията на двамата свидетели – св. З. и Александров. Те са също вътрешно и взаимно непротиворечиви, искрени, добросъвестни, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото – статията във в-к”Народно дело” бр.122 – стр. 6 от 03.06.09 г., копие от която е приложена по делото, както и приложените постановление на ВРП за прекратяване на ДП, протокол № 6 от 28.05.05 г., Разрешение за строеж № 66/05 г., молби, докладни записки, определения и решение на ВАдС и на ВАС, Заповед на кмета № ДК-10-43 от 31.07.07 г., и Заповед 1432/14.05.08 г. , постановления на Варненска военноокръжна прокуратура за отказ да се образува досъдебно производство, сигнално писмо на сектор КАТ при РДВР – Варна, констативен акт от 28.1.07 г., длъжностна характеристика на „главен редактор”,констативен протокол от 12.04.07 г., справки от Община – Варна и от РДНСК.

Предвид установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Чрез одобряването и публикуването на материала от стр.6 на бр.122 на в-к”Народно дело” от 03.06.09г., подс.А. Христов П. не е осъществил състава на престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2, 3 и 4 от НК.

Деянието е обективно несъставомерно.

На първо място, за да е престъпно деянието, чл.147 ал.2 от НК изисква разгласеното обстоятелство да не отговаря на истината. Обратното се установи в хода на съдебното заседание.

Временният път е бил изграден без разрешение, само на база протокол № 6/05 г. за съгласуване на проект от експертен съвет за обекти от инженерната инфраструктура на Община – Варна. В този смисъл, вярно е отразеното в началото на статията. Разрешението № 66/05 г. е разрешение за строеж на временен паркинг, а не на пътна връзка. То било издадено под условие, че ще бъде изградена пътна връзка, при това последната следвало да е по проект, съгласуван от експертния съвет с протокол № 6/28.05.2005 г. Именно по този проект е изграден пътя, поради което написаното „на база идеен проект”, което ч.тъжител сочи като едно от позорните обстоятелства, не осъществява състава на престъпление по чл.147 ал.1 от НК. Истината е, че съгласуваният проект не бил достатъчен за да се счита отбивката в съответствие със закона. За да се изгради пътната връзка, т.к. тя преминавала през имота на трети лица, следвало да се спазят процедурите по ЗУТ, а именно или да има нотариално заверен договор между заинтересованите страни, или ако няма съгласие, да има заповед на кмета. В този случай нямало нито едно от двете, поради което пътната връзка следва да се определи като противоречаща на закона. Това от своя страна повлякло и извода за противозаконност на целия строеж – „временен паркинг”, т.к. разрешението за него било в зависимост от изграждането на пътна връзка. Последното наложило РДНСК да започне процедура по премахването на незаконен строеж. Заповед за премахване издал и кмета, но същата била обявена за нищожна, т.к. той не бил компетентен да премахва незаконни строежи. Именно това е описано в статията на журналиста В. З., която е подробна и конкретна и се позовава на представените му документи.

В широк смисъл следва да се приеме, че на обективната истина отговаря и написаното, че Пл. Г. е собственик на „автоборсата”. Видно от самото разрешение за строеж, то било за „временен открит паркинг” и било издадено именно на Пл. Г. и сестра му Г.Минкова. Предвид това в общ житейски смисъл, дори Г. да не е бил собственик на развиваната на паркинга търговска дейност продажба на автомобили, /което предполага понятието „автоборса”, в широк смисъл той би могъл да се нарече собственик на автоборсата, т.к. е бил собственик на временния открит паркинг и тук няма никакво отношение подадената от него „декларация”, в качеството му на служител на полицията. Отделно от това, обстоятелството „собственик на автоборсата” само по себе си не е обективно позорящо, дори и за служител на полицията.

Отговаря на истината и твърдението, че собствениците на имота не били уведомени. Именно поради това, че не ч.тъжител е лицето, което е следвало да ги уведоми, това обстоятелство той не би трябвало да приема като позорящо и то не е обективно позорящо го, което е още едно основание за несъставомерност на деянието.

На истината отговаря и твърдението в статията, че съдебната сага е спасила незаконния съд, че действията на Пл. Г. са първопричината за тази сага, поради което той бил наречен в статията като „виновникът”. Последното е видно от множеството административни дела, които Пл. Г. е инициирал в защита на правата си. Именно поради това, че пътят е изграден от него и че премахването му е в пряка зависимост от действията му и от водените от него дела, в статията до имената и снимката на ч.тъжител Пл. Г. е изведено заглавието „виновникът”, което според пледоарията, Пл. Г. възприема като основното позорящо обстоятелство. Що се отнася до значението на действията на Г. за изграждане на пътната връзка и затова тя все още да съществува, съдът споделя становището на подс. П. и на неговата защита, че това обстоятелство отговаря на реалността. Както е изложено по-горе, действително Пл.Г. е причината да изграждането и съществуването на пътя. Тук основното недоразумение между страните по делото се свежда до това, че ч.тъжител възприема заглавието „виновникът”, като израз на заключение за извършено от него престъпление и незачитане презумпцията за невиновност, характерна за наказателното право, а подс. П. го е възприел като израз на първопричината за съществуване на проблема. Действително понятието вина има различно значение, при това не само в гражданското и наказателното право, но и в житейски смисъл, като в последния случай „виновникът” може да се използва дори и в положителен аспект. За да се направи преценка кое от двете становища е правилното, следва заглавието да се тълкува в контекста на цялата статия, а не изолирано от нея. Изрично В. З. е изтъкнал, че прокуратурата е заключила липса на престъпление и е прекратила наказателното производство. Вярно е, че донякъде този извод е поставен под съмнение с преразказаните думи на дознателя, но категорично съдът намира, че никъде в статията не са изложени факти или изводи за извършено престъпление. Напротив, най-подробно и достоверно са изложени фактите по случая и в своята съвкупност тези факти позволяват по категоричен начин да се направи извод, не само от професионалист, но дори и от обикновения читател, че под „виновникът”, авторът не е имал предвид „престъпникът” и не е имал предвид вина в наказателно-правния смисъл на тази дума, каквито са възприятията на ч.тъжител Пл.Г.. За да е съставомерно деянието следва обстоятелството да е позорно по естеството си, да е обективно позорно. Не е достатъчно да е възприемано като такова от лицето, до което се отнася или от други лица. Безспорно е, че с посочване двете имена на ч.тъжител, с публикуване на снимката и с разполагане до нея на заглавието „виновникът”, авторите на статията са имали предвид именно Пл.Г.. Също така обаче, за съда е безспорно, че от контекста на цялата статия става ясно, че Пл. Г. не е виновник за извършено престъпление, а за това да има път и свързана с него „сага”.

На следващо място, деянието е обективно несъставомерно поради това, че то не е извършено от подс. А. П. нито чрез действие, нито чрез бездействие, както се твърди в частната тъжба. Видно от длъжностната му характеристика, А. П. няма задължение да проверява истинността на описаните в статията факти, а само спазването на добрата журналистическа практика. Като указал на В. З. да потърси и мнението на Пл. Г., той изпълнил задължението си и така в материала били поместени различни гледни точки.

Деянието е и субективно несъставомерно. Законът възвежда в престъпление само умишленото разгласяване на позорни обстоятелства. Видно от писмените доказателства, представени в хода на съдебното заседание именно от подсъдимия, последният е разполагал с документи, обосноваващи посочените в статията изводи и факти. Последното предполага наличие на субективно убеждение, че описаното в тази статия отговаря на реалността. Това убеждение се е формирало и с оглед изграденото с годините доверие между А.П. и журналиста В. З., който бил утвърден професионалист.

Поради това, че не е осъществен съставът на престъпление по чл.147 ал.1 от НК, съдът намира, че е без значение дали са осъществени квалифициращите признаци, но с оглед пълнота следва да се посочи, че престъплението се квалифицира по т.3 на чл.148 ал.1 от НК не във всички случаи когато наклеветеният е длъжностно лице, а само когато разпространяването на позорни обстоятелства е станало при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Последното не се констатира. Отделно от това няма данни, че към момента на деянието подс. П. е съзнавал длъжностното качество на ч.тъжител Пл. Г..

Предвид гореизложеното, съдът призна подс. А. Христов П. за невинен в това на 03.06.2009г., в гр.Варна, в качеството на длъжностно лице при изпълнение на функцията му, да е разгласил чрез печатно произведение позорни обстоятелства за П.Д.Г., в качеството на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му, а именно – че проектът бил „съгласуван с районния архитект на Младост”, че заповедта била оспорена в съда от „собствениците на автоборсата”, че „завоят крие риск от пътно произшествие” и че бил „виновникът”, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по възведеното с частната тъжба обвинение по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК.

Предявеният граждански иск е неоснователен.

Гражданският иск е предявен на основание чл.45 от ЗЗД. Същият би бил основателен не само ако на Пл. Г. са били причинени нематериални вреди от престъплението, но ако са били причинени от деликт. За да е налице непозволено увреждане следва да има деяние, вина, вреда и причинна връзка. Деянието следва да е противоправно. Вината може да е във всичките и форми. Вредата може да е както материална, така и нематериална. Извършеното от А. П. обаче, не е противоправно. То не противоречи на никоя норма от закона. Не противоречи дори на морала, като с оглед изложените по-горе мотиви, не е нарушено общото правило да не се вреди другиму. Извършеното не е и виновно, мотивите за което също са изложени по-горе. По тази причина, съдът отхвърли като неоснователен предявеният от Пл.Г. срещу А.П., граждански иск за обезщетение на причинените в резултат на престъплението нематериални вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва.

Като призна подс. П. за невинен и го оправда, съдът възложи направените от подс.П. разноски в тежест на частния тъжител.

Предвид горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: