Р Е Ш Е Н И Е

Номер 2497/19.11.2009 г. Година 2009 Град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

На двадесет и седми октомври Година две хиляди и девета

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

СЕКРЕТАР: К.К.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3577 по описа за 2009 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Р.Г.Д. ЕГН **********, собственик и представляващ ЕТ”Диамант-90Р-Р.Д.”***, против НП № 03 –0300693/ 06.03.2009 г. на И.И.- Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на ЕТ”Диамант-90Р-Р.Д.”***, за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на основание чл. 416 вр. чл.414 ал.3 от КТ, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 15000/ петнадесет хиляди/ лева

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

С жалбата си въззивникът моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и необосновано.Твърди се, че между фирмата и лицето П.А., към датата и часа на инцидента, не е имало налице сключен и подписан трудов договор, както и че в деня на инцидента на същото лице не е възлагана никаква работа.В жалбата въззивникът сочи, че първоначално между търговеца и А. е имало сключен граждански договор, чийто срок е изтекъл на 15.02.2009г., като на 18.02.2009г., от страна на фирмата е бил изготвен трудов договор, който е следвало да бъде подписан от А. на 20.02.2009г, по смисъла на който пострадалият, чиято длъжност е следвало да бъде „общ работник”, е следвало да се яви на работа на 23.02.2009г..В тази връзка се твърди, че на датата на инцидента- 20.02.2009г., А. се е явил в офиса на търговеца, за да подпише трудовият договор, но тъй като счетоводителката на фирмата се е намирала в ТД на НАП, са се уговорили с представляващия търговеца да изчака до завръщането й.Освен горното въззивникът сочи, че поради лошите климатични условия, докато е изчаквал, А. е влязъл в халето при работниците, решил е по своя инициатива да затвори тежка ламаринена врата, като при затварянето на врата същата се е блъснала, под въздействието на силен вятър, ударила се е в стената и в последствие се е откачила от пантите и е затиснала А.. Предвид горното, въззивникът, от една страна счита, че не е бил налице валидно сключен трудов договор, а от друга страна сочи, че към датата на инцидента А. не е бил допуснат до работа и такава не му е била възлагана.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К., надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като аналогично на жалбата, излага аргументи в подкрепа на становището си, че липсват доказателства на датата на инцидента- 20.02.2009г. пострадалият А. да е бил допуснат до работа, да е извършвал обичайните за длъжността „общ работник” задължения, че е пострадал, тъй като по своя инициатива е предприел затваряне на вратата и че е следвало да постъпи на работа едва на 23.02.2009г., след като му бъде предоставен екземпляр от Уведомление по чл.63 ал.4 от КТ.В този смисъл се изразява становище, че между страните не е било възникнало трудово правоотношение и не е започнало изпълнението на трудовия договор, като се сочи, че срокът на гражданският договор е изтекъл на 15.02.2009г. и липсват доказателства в периода от 15.02.2009г. до 20.02.2009г. лицето да е полагало труд в обекта.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от Ю.к С., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество изразява становище, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че П.А. е предоставял работна сила в полза на ЕТ”Диамнт-90 Р”, като се визира сключеният граждански договор между страните, със срок на действие до 15.02.2009г., за който се сочи, че е прикрит трудов договор.Визират се и показания на свидетели, дадени в с.з., съгласно които А. работи от 2-3г в обекта, стопанисван от нарушителя, като счита, че е нарушена именно разпоредбата на чл.62ал.3 от КТ, визираща задължение на работодателя да не дописка до работа работник или служител преди да му предостави екземпляр от трудовия договор и не го регистрира в НАП.Излагат се аргументи в подкрепа на становището, че ако бяха изпълнени тези задължения, пострадалият и неговите наследници биха се възползвали от права по смисъла на КСО, като се сочи, че в конкретния случай не е призната трудова злополука.В заключение, процесуалният представител на въззиваемата страна изразява становище, че между търговецът и пострадалият е била налице трудовоправна връзка, възникнала преди датата на инцидента, а към момента на инцидента А. е бил в трудово правоотношение, неоформено по надлежния ред.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното.

На 15.11.2008г., между ЕТ”Диамант 90Р”-Варна и лицето П.Д. А., бил сключен граждански договор №1, по силата на който А., в качеството си на изпълнител, се задължил да извършва обща работа – почистване двора на фирмата, поддържане на градината и парковите площи и изхвърляне на отпадъците, като за тази дейност възложителят- горепосоченият ЕТ, се задължавал да изплаща съответното възнаграждение. По смисъла на договора, изпълнителят следвало да извърши съответната обща работа за срок от три месеца, като работи по три часа на ден.В резултат на събраните в с.з. гласни доказателства, а и видно от писмените такива, приложени в преписката, се установи, че А. е изпълнявал определени дейности, като раздаване на инструменти, чистене на офиса, подреждане, в рамките не само на срока по този договор, а няколко години преди сключването му.

Представляващият търговеца и А. били близки, поради което, след изтичане на тримесечният срок на горепосочения договор, на 18.02.2009г. бил подготвен трудов договор № 53, със страни- работодател ЕТ”Диамант 90Р” и П.Д. Ангелов, в качеството на работник, по силата на който А. следвало да изпълнява длъжността „общ работник” в стъкларски цех в Западна промишлена зона, със съответното работно време и договорено трудово възнаграждение.В договорът било посочено, че А. следва да се яви на работа на 23.02.2009г.

На 20.02.2009г., сутринта, А. се намирал в съответното предприятие за производство на алуминиева дограма и стъкларски услуги, в гр.Варна, Западна промишлена зона, стопанисвано от ЕТ”Диамант-90Р-Р.Д.”***, с представляващ и собственик Р.Г.Д.. Времето било лошо, А. влязъл в халето при работниците.Вратата на халето била тежка. Около 09.30ч. на горепосочената дата, по своя инициатива, А. решил да затвори въпросната врата, но при затварянето паднал на земята, вратата, под въздействието на вятъра се блъснала в стената, излязла от пантите и го затиснала.

След като работниците в цеха, сред които и св.К. успели да повдигнат металната врата, която била затиснала А., последният бил отведен в спешен център за оказване на медицинска помощ, но в резултат на получените в следствие на инцидента увреждания, по-късно на същата дата починал.

На 20.02.2009г., в 12.27ч., след настъпване на злополуката, в ТД на НАП-Варна било прието уведомление по чл.62ал.4 от КТ за сключен трудов договор между ЕТ”Диамант-90Р-Р.Д.”*** и П.Д. А..

На 21.02.2009г. в Д”ИТ”-Варна било получено известието за смъртта на А., като на 23.02.2009г., на св.Г.- служител на Инспекцията по труда, била възложена проверка на инцидента.На същата дата той посетил стопанисвания от въззивника обект, в който пострадал А., като извършил проверка на съответната документация и провел разговор с работниците в цеха, като на двама от тях снел обяснения. Обяснения написал и собственикът и представляващ ЕТ.

На св.Г. били предоставени както горепосоченият граждански договор, чийто срок е изтекъл на 15.02.2009г., така и подготвеният трудов договор 53/18.02.2009г., с положен подпис единствено от работодателя и неположен подпис от А., както и копие от уведомлението до НАП.

Резултатите от извършената проверка св.Г. отразил в протокол № 290/26.02.2009г.

В последствие била издадена и Заповед № 001-92/27.02.2009г. на Директора на РУ”СО”- Варна за разследване на гореописаната злополука, като била сформирана и комисия, в състав- св.С. ***, св.Г.- ст. Инспектор в Д”ИТ” и представители на работодателя и работниците.Обектът отново бил посетен съвместно от св.Г. и св.С., като резултатите от извършеното разследване били отразени в съставеният протокол № 3 от 27.03.2009г.В протоколът, подписан от всички участници в комисията и от съпругата и дъщерята на починалия, били описани обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, кореспондиращи с приетата от съда за установена фактическа обстановка, като освен това изрично било отразено, че на датата на инцидента, А. се е намирал на територията на съответното предприятие, тъй като е имал уговорка с представляващият търговеца, за подписване на документи. Комисията, анализирайки наличието на граждански договор с изтекъл срок, на неподписан трудов договор от работника и на заверено уведомление след часа на злополуката, е приела, че се касае за невъзникнало трудово правоотношение.

Същевременно, на 27.02.2009г., св.Г., в присъствието на св.С., съставил срещу ЕТ”Диаманд-90Р”-Варна АУАН № 0300693, за това, че на 20.02.2009г., лицето П.Д. А. е било допуснато до работа да изпълнява функциите си на общ работник в горепосоченото предприятие, преди да му бъде предоставен екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62ал.3 от КТ, заверено от НАП. Гореописаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.63 ал.2 от КТ.АУАН бил надлежно връчен на въз.Д., който го подписал без възражения, но депозирал допълнително писмени такива в Д”ИТ”-Варна, аналогични с посочените по-горе от съда, визирани в жалбата срещу НП. Във връзка с възраженията на въззивника била възложена проверка от мл. ю.консулт, който дал становище, че нарушението, описано в АУАН е доказано, като няма процесуални нарушения при издаването на АУАН.

Предвид горното, въз основа на съставеният АУАН и материалите по преписката, на 06.03.2009г. Директорът на Д”ИТ” издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.Със същото на ЕТ било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 15000лв., като изцяло е преповторено описанието на нарушението и неговата квалификация, такива, каквито са визирани в АУАН.

Съдът не кредитира показанията на св.Г. единствено в частта им, в която същият сочи, че от разговора с работниците в обекта е установил, че А. в деня на злополуката е раздавал инструменти и е свалял стъкла от автомобил, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не се подкрепят от никакви други доказателства по делото- нито писмени, нито гласни такива.Това обстоятелство дори не е отразено в обясненията, снети от свидетеля в хода на проверката.В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи както с писмените, така и с гласните доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на св.С. единствено в частта им, в която същата сочи, че гражданският договор между едноличният търговец и А. е бил сключен на 28.11.2008г., тъй като в тази им част показанията на свидетелката са несигурни а и противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства.В останалата им част съдът напълно кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

Съдът напълно кредитира показанията на св.Т. и св.К., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – АУАН, НП, протокол за извършена проверка, протокол за резултат от разследване на злополука, граждански договор, трудов договор, неподписан от работника, частично от показанията на св. Г. и св.С., от показанията на св.Т. и св.К., дадени в с.з., както и от останалите писмени материали по делото.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок, но в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.52ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката АНО следва да прецени акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени направените възражения. Безспорно АНО е разпоредил проверка, в резултат на която е дадено становище за законосъобразност на АУАН и съответно е преповторил в НП констатациите от акта и квалификацията на нарушението. В конкретният случай, обаче, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, не кореспондират със събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка.

В този смисъл, както актосъставителят, така и АНО са приели от фактическа страна, че А. е бил допуснат до работа на длъжност „общ работник”, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ и е квалифицирал нарушението като такова по чл.63ал.2 от КТ.Последната правна норма визира забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 на същата норма, а ал.1 на чл.63 от КТ визира задължение за работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62ал.3, заверено от ТД на НАП. В конкретният случая, обаче, фактите по делото не кореспондират с текста на нормата, посочена от АНО като нарушена.

На първо място, както в хода на АНП, така и в с.з. не се установи по безспорен начин, че на датата 20.02.2009г., пострадалият А. е бил допуснат до работа като „общ работник”, напротив, дори съгласно показанията на св.Т., сутринта преди инцидента, пострадалият му е заявил , че „чака шефа за нещо”. В с.з. не се събраха гласни доказателства, че на 20.02.2009г.- датата, визирана от АНО като дата на нарушението, А. е престирал работна сила в обекта, стопанисван от наказания ЕТ, а по-скоро се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на въззивника в жалбата, че пострадалият се е намирал в обекта, за да подпише необходимите документи.В тази връзка следва да се отбележи, че и в писмените обяснения, дадени от работници в обекта в хода на проверката, се съдържат единствено изявления за обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, но не и какво точно е правил А. преди да направи опит да затвори злополучната врата.Съдът напълно споделя становището на процесуалният представител на въззиваемата страна, че в същност гражданският договор, копие от който е приложен по делото, е прикрит трудов договор, тъй като на практика визира белези на трудово правоотношение, но на първо място, срокът на този договор е изтекъл пет дни преди настъпването на злополуката, на второ място, независимо от показанията на свидетелите, че в същност А. е извършвал някаква дейност в обекта в период от три години назад, не може да се направи безспорния и категоричен извод, че и на 20.02.2009г. пострадалият е бил допуснат до работа, а и следва да се отбележи, че АНО не е ангажирал отговорността на работодателя за някакъв предходен период, а единствено за дата 20.02.2009г. В този смисъл, при липса на безспорни доказателства по преписката, че в действителност на 20.02.2009г. А. е престирал труд за ЕТ, АНО е ангажирал отговорността на този търговец за нарушение на чл.63ал.2 от КТ.

Освен горното, безспорно се установи, че между А., в качеството му на работник и ЕТ”Диаманд-90Р”-Варна, няма сключен трудов договор, тъй като същият не е подписан от двете страни, а именно- липсва подпис на работника.Да- уведомлението е регистрирано в ТД на НАП, но след часа на злополуката, поради което съдът намира, че търговецът, в качеството си на работодател, не би могъл да извърши нарушението на чл.63ал.2 от КТ, тъй като такова би могло да се извърши единствено, ако към датата и часа на нарушението е имало сключен, подписан от двете страни договор, както и уведомление до НАП, заверено по надлежния ред и съответно работодателят е допуснал работника до работа, преди да му представи екземпляри от съответните документи.В този смисъл, дори и АНО да бе установил по безспорен начин или да е приел, че А. е бил допуснат до работа на 20.02.2009г., то би следвало да ангажира отговорността на търговеца за нарушение на чл.62,чл.61 и чл.1 от КТ, а не като такова по чл. 63 от КТ, който е специална хипотеза и визира случаи на налични документи.

Изразеното становище на процесуалният представител на въззиваемата страна, че нарушението на трудовото законодателство е възпрепятствало възможността за приложение на съответните разпоредби от КСО, е ирелевантно към предмета на делото, поради което съдът счита, че не следва да го обсъжда.

В този смисъл съдът намира, че АНО се е произнесъл, без да са преценени всички събрани по делото доказателства, без да е било установено по безспорен начин извършено ли е някакво нарушение на трудовото законодателство от ЕТ и какво точно е същото и горното е довело до нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон.

Предвид горното съдът счита, че обжалваното наказателното постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 03 –0300693/ 06.03.2009 г. на И.И.- Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на ЕТ”Диамант-90Р-Р.Д.”***, със собственик и представляващ Р.Г.Д. ЕГН **********, за нарушение на чл.63ал.2 от КТ, на основание чл. 416 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 15000/ петнадесет хиляди/ лева

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Варна в 14-дневен срок от уведомлението.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

СЪДИЯ ПРИ ВРС: