МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 2431 / 2009 г. по описа на ВРС, XІII състав, постановена на 27.02.2010 г.

Подсъдимата Г.Ю.Ю. е родена на *** ***, неомъжена, със средно образование, работи, неосъждана, ЕГН ********** е предадена на съд с обвинение по:

чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, за това, че на 14.10.2008 г. в местност „Прибой", парцел № 1669, обл. Варна, чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот - метална врата на склад за дървен материал и чрез използване на МПС- т.а. „Фолксваген- ЛТ35" с per. № В 1766 РВ, собственост на „Спайдър 2000" ООД, отнела чужди движими вещи - дървен материал тип „вагонна шарка", на стойност 1498.50 лева от владението на Е.Р.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Представителят на ВРП в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от същия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства, както и от приобщените гласни и писмени доказателствени средства. Моли съда да наложи на подс. Ю. наказание лишаване от свобода около минимума предвиден в закона.

Повереникът адв.Л. на гражданския ищец –Е.Р.И. пледира за уважаване на гражданската претенция в пълен размер, като сита, че иска е доказан, както по основание, така и по размер.

Частните обвинители – Е.Р.И., чрез поверениците си адв.Л., поддържат така повдигнатото обвинение, излага че събраните в хода на наказателното производство доказателства изцяло подкрепят така въведеното то ВРП обвинение, като предлагат на съда подсъдимите да бъдат признати за виновни, като при определянето на наказанието съгласно закона.

Защитникът на подсъдимата Ю., адв. Ж. в ход по същество изразява становище противно на ВРП, като счита, че подзащитната му не е извършил визираното обвинителния акт престъпление. Предлага на съда подс.Ю. да бъде признат за невинна, в условията на евентуалност, да му бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона срок.

Подс. Ю. дава подробни обяснения пред съда, в които излага, че извършеното от последната не е престъпление. В ход по същество не се признава за виновен по възведеното му обвинение, като моли да бъде оправдан.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подс. Ю., заедно със св. Б.А.К., с който живеели на съпружески начала, извършвали дейност, изразяваща се в търговия с дървени и строителни материали. Чрез дружеството „Спайдър 2000”ООД, същите доставяли дървен материал на св. Е.Р.И., който държал под наем склад за продажба на дървени материали, находящ се гр. Варна, кв. "Галата", местност „Прибой", парцел №1669. След последната им доставка на дървен материал до склада на св. И. ***008 г., отношенията помежду им останали неуредени от финансова гледна точка. Св.К. доставил в склада на св.Е. доставил пачки вагонна шарка, като последния заплатил 1300 лева от стойността на доставката, като останали за доплащане сумата от 540 лв. Св.К. правил многократни опити да разговаря с св.Е., за да заплати дължимата сума, но последния всеки път си намирал оправдание и избягвал среща със св. К.. След като научила за последния разговор между последния свидетел и Е., на 14.10.2008 г., около 14.00 ч., подс. Ю., отишла до склада на св.И. с фирмения товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35" с per. № В 1766 РВ , видяла, че вратите на същия са заключени с катинар и верига, като същите били изградени от метален профил и мрежа, качила се отново в автомобила и с помощта на същия на заден ход ударила вратите, с който удар успяла да ги отвори и влязла в склада, след което натоварила в него 20 бр. пачки вагонна шарка с дължина 4 м, което количество според подсъдимата се равнявали на дължимата сума, които впоследствие закарала в склада на „Спайдър 2000" ООД, като забелязала, че задният ляв стоп на автомобила е счупен. Около 16.30 св. И. отишъл до склада, тъй като преди това бил уведомен от наемодателката си, че вратата на същия е изкъртена и съборена. На място св. И. заварил вратата на склада изкъртена от пантите, събрана по средата на входа, на земята до вратата видял пластмасови парчета от задни светлини на товарен автомобил и установил, че липсват пачки вагонна шарка с дължина 4 м от навеса на склада, в който съхранявал греди, дъски и летви. Впоследствие бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети 3 бр. пластмасови парченца от стоп-светлини и чрез гипсова отливка - следа от автомобилна гума.

От заключението по назначената по делото Съдебно оценителна експертиза, приета от съда като обективно и компетентно дадена се установява, че пазарната стойност на 45 бр. пачки вагонна шарка, всяка пачка от които струва 33.00 лв., възлизат на 1498.50 лв.

От заключението на назначената по делото СТЕ се установява, че следата от грайфер на автомобилна гума, иззета с гипсова отливка, при оглед на местопроизшествието на 14.10.2008г. – склад за дървен материал в местност „Прибой”, парцел №1669, кв.Галата, общ.Варна, е идентична с отпечатъка от предната дясна гума марка”Сеат”, размер – 185/75 R14C на т.а.”Фолксваген – LT” с рег.№В 1766 РВ.

Видно от заключението на изготвената и приета в хода на съдебното производство ССчЕ, става видно, че не може да се установи, какво количество дървен материал е имало в склада на „Шарк Чрии”ООД на 14.10.2008г. и 15.10.2008г., като съгласно документите на последното дружество на двете дати в склада е имало 15.68 куб.м. дървен материал – вагонна шарка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: частично от обясненията на подс.Ю., показанията на свидетелите И., К., П., свидетелството за съдимост на подсъдимата, протокол за оглед на местопроизшествие, както и като взе предвид заключенията по назначените и изготвени по делото съдебно-трасологична, съдебно счетоводна и съдебно-оценителна експертизи.

Съдът кредитира обясненията на подс. Ю. касаещи факта, че 14.10.2008 г., около 14.00 ч., подс. Ю., отишла до склада находящ се гр. Варна, кв. "Галата", местност „Прибой", парцел №1669, с фирмения товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35" с per. № В 1766 РВ , видяла, че вратите на същия са заключени с катинар и верига, като същите били изградени от метален профил и мрежа, качила се отново в автомобила и с помощта на същия на заден ход ударила вратите, с който удар успяла да ги отвори и влязла в склада, след което натоварила в него 20 бр. пачки вагонна шарка с дължина 4 м, което количество според подсъдимата се равнявали на дължимата сума, които впоследствие закарала в склада на „Спайдър 2000" ООД, като забелязала, че задният ляв стоп на автомобила е счупен. Съдът кредитира показанията на подсъдимата в тази им част, доколкото последните не противоречат на показанията на останалите свидетели по делото. Изключение правят единствено показанията на св.И. относно количеството на липсващи бройки пачки вагонна шарка. Съдът не кредитира показанията на последния свидетел относно твърдяното количество отнети вещи – точно 45 бр. пачки вагонна шарка, доколкото последните твърдения не се подкрепят с нито едно от събрание в хода на производството доказателства. Съдът дава вяра на показанията на св.К., въпреки изявлението, затова че съжителства с подсъдимата, че количеството вагонни шарка , който последната е докарала в склада на „Спайдър 2000” ООД е било 20 бр. пачки, доколкото последния заявява, че лично е видял въпросното количество и е помогнал при разтоварването. Причината съдът, да дава вяра на казаното от подсъдимата и св.К. относно количеството отнети вещи, се състои в това, че по делото няма доказателства, освен показанията на пострадалото лице, което е заинтересовано от обявеното откраднато количество. Видно от съдържанието на ССчЕ не би могло да се установи, какво количество дървен материал точно е имало в склада на св.Е. на 14.10.2008г. и 15.10.2008г.. Основание за кредитиране на показанията на св.К. количеството отнета вещи не се подкрепя и от изложеното в протокола за оглед на местопрестъпление. Още повече, че подсъдимата Ю. изтъква причина за отнемането точно на определеното количество вагонна шарка и св.И. не оспорва обстоятелството, че дължи на св.К. и подсъдимата сума от 540 лв., равняваща се според твърденията на последните на доставеното количество от 20 бр. пачки вагонна шарка.

Заключението на изготвената по делото СОЕ, ССчЕ и СТЕ, съдът възприе изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни, пълни и относими към предмета на доказване в производството.

Останалите събрани по дознание № 558 / 2008 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

По отношение на обвинението за престъпления по чл. 195 ал. 1, т.3 и 4 от НК:

Съдът е постановил осъдителна присъда по отношение на подс. Ю. по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4 от НК. В тази връзка намери за безспорно установено, че подсъдимият, като е отнела чужди движими вещи - дървен материал тип „вагонна шарка", на стойност 660.00 лева от владението на Е.Р.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, е осъществил състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

По отношение на предмета на престъплението определен от съда на 20 брой вагонна шарка на стойност 660.00лв. и оправдателната част от присъдата за разликата от последната сума до 1498.50 лева, съображенията на съда са следните:

Видно от направените по горе от съд изводи основаващи се на обсъждането в цялост и поотделно на събраните в хода на настоящото производство доказателства, предмет на престъплението са били 20 броя вагонна шарка. Видно от съдържанието на изготвената по делото СОЕ, 1 брой вагонна шарка към момента на деянието е била със стойност 33.00 лв., поради което съдът е умножил така въведената стойност на 1 бр. вагонна шарка, по броя на отнетото количество такива и е получил стойността на вещите предмет на настоящото престъпното деяние.

Доколкото липсват убедителни и безспорни доказателства за твърдяното количество отнета вагонна шарка над установеното за безспорно от съда количества, последния намира, разликата от сумата на въведеното обвинение за 1498.50 лв. и 660.00 лв. за недоказана, поради което подсъдимата следва да бъде оправдана за посочения размер.

По отношение на въведените твърдения от процесуалния представител на подс.Ю. и обясненията на последната, че предмета на престъплението не е бил собственост св.И., а било собственост на дружеството представлявано то св.К., в което дружество подсъдимата била съдружник, настоящият състав намира, че приемайки факта, че св. К. е предоставил на св.И. процесния дървен материал със задължение от страна последния да му го заплати, то безспорно е налице договор за продажба. Посочения договор е неформален и консесуален, т.е. правото на собственост върху вещите се прехвърля с постигане на съгласие между страните, а заплащането на стойността не рефлектира върху действителността на сделката. Дали вещта е заплатена или не, касае единствено изпълнението на договора. Факта, че св.И. не е платил част от дървения материал е основание за предявяване на искови претенции по гражданскоправен ред /напр. чл. 79, чл. 87 от ЗЗД и др./. Доколкото е налице съгласие между страните относно предмета и цената, сделката има транслативен ефект, породила е своите вещноправни последици и св.И. е придобил правото на собственост върху вещта. При тези изводи е налице елемент от фактическия състав на престъплението по основният текст на чл. 194, ал. 1 от НК, а именно вещта да се явява чужда за дееца.

В хода на съдебното следствие бяха събрани доказателства, установяващи квалифициращ елемент на деянието извършено от подсъдимия, поради което и деятелността му бе отнесена към нормата на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Деянието е осъществено от същата чрез употребата на използвано МПС - т.а. "Фолксваген ЛТ35" с per. № В 1766 РВ, използван за улесняване на извършване на престъпните му намерения, като квалификацията по т. 3 на чл. 195 ал.1 от НК е обусловено от факта, че е разбита металната врата на склада за дървен материал.

Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на подс. Ю. по така възведеното му обвинение. Тези изводи се основават на обясненията на последната и показанията свидетелите по делото – И. и К. .

Обектът на престъплението е собствеността на гражданите. Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на собственост и стремежът му за получаване на имотни облаги по неправомерен начин.

От субективна страна деянието е извършено с пряко насочен умисъл. Подсъдимата е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т.е. желал е неговото извършване, като е предвиждал и е искал настъпването на съставомерните последици.

По отношение на възражението затова, че процесното деяние би следвало да се квалифицира като самооправство, настоящият състав намира последното възражение за неостовотелно, доколкото по делото липсват доказателства за наличието на спор относно правото на собственост или каквото и да е друго право по отношение на вещите предмет на престъплението. Безспорно по делото беше установено, че вещите предмет на деянието са чужди за подс.Ю., обстоятелството, че последните се владеят от св.И., на годно правно основание, и са отнети от владението на последния, без неговото знание и съгласие.

Относно индивидуализацията на наказанието:

При определяне на наказанието на подсъдимата Ю., съдът прие за смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, това че работи и има усамотени трудови навици. Горното води до извода, че деянието е изолиран акт в поведението и същата има правилно отношение към законоусатовения ред в страната.

Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира, поради което счете, че следва да наложи наказание изцяло в превес на смекчаващите вината обстоятелства. Същото определи в минималния размер предвиден в разпоредбата та чл.195, ал.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода.

Съдът като взе предвид, че в процесния случай са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно така наложеното на подс. Ю. наказание "лишаване от свобода" е за срок от една година, подсъдимият към датата на извършване на деянието не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, намери, че определеното общо наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва да бъде отложено с мимималния предвиден от закона изпитателен срок, а именно три години. Съдът счита, че с този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, а определения изпитателен срок ще даде възможност на подсъдимия да осмисли извършеното и да се въздържа от подобни прояви.

По отношение предявения граждански иск:

Настоящият състав е приел, че разглеждането на гражданския иск е допустимо в наказателния процес, доколкото правното им основание се явява деянията предмет на обвинението. Признаването на подсъдимия за виновен по възведените му обвинения води след себе си и до уважаване на гражданския иск частично като основателен, с оглед съществуващата между тях функционална връзка. Съдът счита, че гражданският иск, предявен за причинените имуществени вреди в резултат на деянието следва да бъде уважен частично до размера 660.00 лв., заедно със законната лихва от дата на деянието до окончателно изплащане на сумата, като по отношение на разликата между уважената част от иска 660.00 и предявената сума 1498.50 лв., същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства обосноваващи причинени имуществени вреди от деянието до посочения в иска размер.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди Ю. да заплати в полза на Държавата сумата от 97.50 лв., сумата от 50,00 лева, представляваща ДТ съобразно размера на уваженият граждански иск и сумата от 80 лв. в полза на ВРС вносима по сметка ***.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :