Изготвени на 13.04.2010г.

МОТИВИ ПО НОХД №1294/2010г. на ВРС, тридесет и шести наказателен състав, към Присъда № 196/07.04.2010г.

Варненска районна прокуратура е обвинила :

И.Г.Г. в това , че на 15.07.2009 г. в гр. Варна, управлявал МПС - л. а. "Тойота Авенсис" с per. № В 7928 КТ, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в законна сила на 13.08.2008 г. Наказателно постановление № 1227/2005 г., издадено на 19.05.2005 г. от Началника на Трето РУ - ОД -МВР - Варна за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление- престъпление по чл.343 в ал.2 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано по несменен и безспорен начин, поради което по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено наказание Три месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок.

Производството по отношение на подсъдимия се води по реда на чл.269ал.3т.2 от НПК и назначения служебен защитник пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на деянието. Счита, че не е установена самоличността на дееца, както и че същият е управлявал МПС, поради което моли съда да го признае за невинен. Алтернативно застъпва тезата, че ако съдът го признае за виновен, то нека му наложи наказание Пробация, макар тази мярка да счита за неадекватна с оглед обстоятелството, че същият е с неизвестно местоживеене.

Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

И.Г.Г. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, неженен, не работи, неосъждан .

Подс. Г. е неправоспособен водач на МПС. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 30056/14.04.2005 г. на Началник група към Сектор „ПП" - ОД - МВР - Варна, влязла в законна сила на 05.01.2006 г. на същия е било иззето свидетелството за управление на МПС, тъй като са му били отнети всички контролни точки.

Въпреки това, той управлявал автомобил без СУМПС, за което е бил санкциониран от полицейски органи. Това не оказало възпиращо действие спрямо подсъдимия и на 15.07.2009 г. около 20.15 часа в гр. Варна, в ж. к. „Чайка" на паркинга пред блок № 38, при управление на л. а. "Тойота Авенсис" с per. № В 7928 КТ, на равнозначно кръстовище не пропуснал и предизвикал ПТП с незначителни имуществени вреди с преминаващия от дясната му страна л. а. „Тойота Ярис" с per. № Р 48 44 РК, управляван от К. Д. К. от гр. Русе.

След получен сигнал за ПТП, на мястото били изпратени св. Кр. Д. и св. Л. Л. - мл. авто-контрольори при Сектор „ПП" -ОД - МВР - Варна. След извършена проверка на документите е била установена самоличността на подс. Г. и констатирано, че същият е неправоспособен водач, тъй като свидетелството за управление на МПС му било отнето, поради отнемане на контролните точки. За управлението на горепосоченото МПС без свидетелство за управление, на 15.07.2009 г. на подс. Г. е бил съставен АУАН № 9544/2009 г.

От направената справка в Сектор „ПП" - ОД - МВР - Варна е било установено, че подс. Г. управлявал на посочената по - горе дата описания автомобил без свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му за същото деяние по административен ред с Наказателно постановление № 1227/2005 г., издадено на 19.05.2005 г. на Началника на Трето РУ - ОД - МВР - Варна и влязло в законна сила на 13.08.2008 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според показанията на св.Л. и Д., писмените доказателства – акт за установяване на административно нарушение, НП № 1227/19.05.2005г. на Началника на Трето РПУ-гр.Варна, Заповед за ПАМ №30056/14.04.2005г., протокол за ПТП, справка за нарушител от региона, свидетелство за съдимост, справка за изтърпени наказания, разпореждане от НАП-Варна, справка от ТД на НАП-Варна за платената Глоба от подсъдимия. Всички те в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е подсъдимия.

Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод:

От обективна страна подсъдимият Г. е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от Н, тъй като на 15.07.2009 г. в гр. Варна, управлявал МПС - л. а. "Тойота Авенсис" с per. № В 7928 КТ, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в законна сила на 13.08.2008 г. Наказателно постановление № 1227/2005 г., издадено на 19.05.2005 г. от Началника на Трето РУ - ОД -МВР - Варна за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление.

За съставомерността на деянието по чл.343в,ал.2 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава на престъпление:1. Деецът да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, т.е. по реда на чл.177ал.1т.2пр.1 от ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията на управляваното МПС и 2. Преди изтичане на една година от датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за управление. В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че с НП № 1227/19.05.2005г. на Началника на Трето РПУ-гр.Варна, влязло в законна сила на 13.08.2008г. подс. Г. е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, като на 15.07.2009г., в едногодишния срок от санкицоинрането му, отново е извършил същото нарушение, а именно е управлявал МПС без съответното свидетелство. Горното се установява от разпита на свидетелите Д. и Л., както и от приложените по делото писмени доказателства- протокол за ПТП. Свидетелите сочат, че на посочената в обвинителния акт дата били изпратени от дежурния по подаден сигнал за настъпило ПТП. При отиване на местопроизшествието били установени водачите на двата автомобила, като при разговора с тях е съставен акт на виновния. На подсъдимия според свидетелите освен за причиненото ПТП, бил съставен акт и за това, че управлявал МПС без да е правоспособен водач. Горното обстоятелство било установено след направена справка от дежурния. Въз основа на събраните доказателства съдът намира за безспорно установено, че на посочената дата подсъдимият е управлявал МПС, при което настъпило ПТП. При разследването на причините за същото, от свидетелите било установено, че Г. е неправоспособен водач. За този факт свидетелства и приложената по делото Заповед за ПАМ № 30056/14.04.2005г, вл. в сила на 05.01.2006г., видно от която на подсъдимия било иззето СУМПС поради отнемане на контролните точки. Съгласно разпоредбата на чл.157ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Т.е. след влизане в сила на Заповед за ПАМ, подсъдимия е изгубил правоспособността си. Съдът намира, че по безспорен начин е установена самоличността на подсъдимия, още повече, че съставеният АУАН и протокола за ПТП са подписани от него лично, без да е направил възражения, досежно неправилно определяне на самоличността му. Обстоятелството, че той не бил представил лична карта по време на проверката от свидетелите, както твърди защитата е предположение, тъй като в задълженията на полицейските служители е преди да пристъпят към съставяне на съответния документ да установят самоличността на лицето. Свидетелите Д. и Л. сочат в показанията си по какъв начин се установява самоличността на лицето при липса на документ за самоличност, а именно отвежда се в съответното РУ. Т.е. съдът намира, че в случая не може и да има съмнение, че полицейските служители са изпълнили задължението си да установят самоличността на нарушителя, поради което съдът намира за безспорно установено, че на инкриминираната в обвинителния акт дата лицето, което е управлявало МПС и съответно е участвало в ПТП-то в кв.”Чайка” е именно подс. Г., по отношение на който по безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че са налице всички признаци от обективната страна на състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Същият е осъществил престъплението и от субективна страна, с пряк умисъл, тъй като е знаел задължението си да не да управлява МПС след като не притежава съответно свидетелство за управление на МПС, но въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона. Нещо повече, управлявал е отново и то в едногодишния срок от наказването му по административен ред, поради което е налице умисъл в действията му.

По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс.Илиев за извършеното от него престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено чистото му съдебно минало. Видно от свидетелството за съдимост, той е неосъждан. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита наличието на множество нарушения на ЗДвП, които говори за липсата на дисциплина на пътя и съобразяване с разпоредбите на закона. Обстоятелството, че управлявайки МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, той представлява опасност, както за себе си, така и за останалите участници в движението, което се потвърждава и от обстоятелството, че е станал причина за ПТП. С оглед предвиденото в този текст наказание, необремененото съдебно минало на подсъдимия, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.78а НК. Действително с решение по НАХД № 2900/2005г. на ВРС, Г. е бил наказан по реда на чл.78а от НК с Глроба в размер на 700лв. и лишаване от правоуправление. Същият е заплатил наложената му Глоба доброволно с платежно нареждане от 28.05.2008г. А наказанието лишаване от правоуправление е било изпълнено на 25.11.2005г. Съгласно Постановление №7/85г. на Пленума на ВС, по отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по Наказателния кодекс. Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла една година от наложената глоба. В конкретния случай, видно от приложените по делото доказателства към инкриминираната с настоящият обвинителен акт дата е изминала една година от изпълнението на наказанието по НАХД№ 2900/2005г. на ВРС, поради което съдът намира, че подсъдимият Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като понесе административното наказание глоба. Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието около средния размер и наложи такова в размер на 650 лв.

С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия да не върши други престъпления.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: