МОТИВИ към решението по НОХД № 1239 по описа на

Варненския районен съд за 2010 година, ХХІII състав.

Производсвото е образувано по внесен от прокурор при Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт срещу В.Р.И. – ЕГН ********** ***, за това , че на 23.06.2008г. в гр..Варна,около 17,50 часа, по пешеходна алея „Цар Борис ІІІ- обединител” , в едногодишен срок от наказването му по администартивен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с наказателно постановление № 16 667/ 19.10.2007г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Варна, влязло в законна сила на 04.06.2008г., извършил такова деяние – управлявал МПС- мотоциклет „Пиаджио Ц 32” с рег. № В 23 04 К, без съответното свидетелство за управление - престъпление по чл.343в ал.2 от НК

След запознаване с материалите по делото и на основание чл.248 ал.2 от НПК, съдът прецени че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма, поради което производството бе насрочено за разглеждане по реда на чл.375-чл.379 от НПК .

Производството по делото се проведе при условията на чл.269 ал.3 т.3 б.”а” от НПК, тъй като видно от приложените по делото отрязъци от призовки и справки от ОД на МВР-Варна сектор „Оперативен анализ”, подс. И. е напуснал територията на страната на 09.09.2008г.

В съдебно заседание ВРП, редовно уведомени, се явява представител и ангажира становище, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78 „а” от НК. Пледира на обв.И. да бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700лв. с оглед вида на управляваното от него превозно средство.

Адв.И.Д. - назначен служебен защитник на обв.И., сочи че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява авторството, обективната и субективна съставомерност и доказаността на престъплението на деянието.Пледира на обв. И. да бъде наложено административно наказание „Глоба” в минималния предвиден в закона размер от 500лв..

След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоиснанционният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Обв.Валентин И. притежавал свидетелство за управление на МПС с № 209897576, издадено на 27.11.2001г., категории „Б” и „ М”. Обвиняемият бил собственик на мотоциклет „Пиаджио Ц” с ДК № В 23 04 К и въпреки че не притежавал правоспособност от необходимата категория „А” , го управлявал. На 05.09.2007г. против него бил съставен акт, а в последствие и издадено наказателно постановление № 16 667 / 19.10.2007г. за това , че на 05.09.2007г. управлявал мотоциклет с ДК № В 23 04 К, без да притежава необходимата категория „А”. Нарушението му било квалифицирано като такова по чл.150”а” от ЗДП и на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП на обв. И. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. Наказателното постановление било връчено лично на обвиняемият , който го обжалвал по предвидения за това ред пред РС-Варна.По този повод било образувано НАХД № 672/2008г. по описа на ВРс, VІ с-в.То приключило с решение, с което наказателното постановление било потвърдено.Постановеният съдебен акт бил обжалван пред Административен съд-Варна и след разглеждане, оставен в сила.Така постановлението против обв.И. влязло в сила на 04.06.2008г.

На 23.06.2008г. обв.И. отново предприел управление на собствения си мотоциклет.Около 17.50 часа той се движел в гр. Варна, по пешеходната алея на бул.”Цар Борис ІІІ- обединител”, където бил спрян за проверка от намиращите се там полицейски служители св. Ян. Д. и неговия колега св. Св. Г. В хода на проверката било установено, че той не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията на управляваното от него превозно средство.Поради това против обв. И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 12 856/23.06.2008г., в който било описано допуснатото от него при управлението на автомобила нарушение на ЗДП..

Обв.В. И. към момента на извършване на деянието е бил реабилитиран по отношение на осъждане по НОХД № 4512/2001г. по описа на ВРС, ХХІІІ с-в.С присъда влязла в законна сила на 26.04.2003г., той е бил признат за виновен в извършено от него на 27.07.2000г. престъпление по чл.210 ал.1 т.2 от НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, изтърпяването на което било отложено с изпитателен срок от 3 години.След неговото изтичане, считано от 26.04.2006г. обв.И. е бил реабилитиран по право.Същият не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК.

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът намира за установена въз основа на писмените доказателства по досъдебно производство № 360/2008г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -Варна – докладна записка, протоколи за разпит на свидетели, АУАН № 12 856/23.06.2009г., заверено копие на НП № 16 667/19.10.2007г., решения на ВРС и ВАС, справка за нарушител от региона от сектор КАТ-ОДП-Варна, справка за собственост на мотоциклет, справка за задграничните пътувания на обв.И., справка за съдимост, докладни записки и други инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обв. В.Р.И. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 в ал.2 от НК, тъй като на 23.06.2008г. в гр.Варна, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред, за управление на МПС, без съответното свидетелство за управление с наказателно постановление № 16667/19.10.2007г. на Началника на група сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Варна, влязло в законна сила на 04.06.2008г., извършил такова деяние – управлявал МПС мотоциклет „Пиаджио Ц 32” с ДК № В 2304 К, без съответното свидетелство за управление

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-управление на МПС. Първоинстанционният съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с оглед знанието на обв.И. , че реално не притежава свидетелство за управление на МПС , категория „А”, даваща му право да управлява мотоциклет, както и че вече е бил е санкциониран за това - че е управлявал превозно средство без да притежава необходимата за това правоспособност. Независимо от горното и дори въпреки това той отново е предприел управление на МПС , като добре е знаел, че това деяние е обявено от закона за наказуемо.Безспорен факт е , че управляваното от обв.И. превозно средство е било „ мотоциклет” и за неговото управление категорично е било необходимо обвиняемият да притежава правоспособност от категория „А” , предвидена за управление именно на мотоциклети.

С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна обв.И. за виновен за предявеното му обвинение по чл.343в ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид следното:

На първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК- обвиняемия е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.343 “в” ал.2 от НК законова санкция е лишаване от свобода до 2 години, И. е бил реабилитиран по право, т.е. последиците от негово осъждане са били заличени, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието му не са причинени имуществени вреди.При горните констатации съдът освободи обв. В.И. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.

При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на първо място високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от незачитането на установените в ЗДП и ППЗДП правила. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на обвиняемия, който е бил с чисто съдебно минало. Мотивиран от изложеното, като взе предвид подбудите за извършване на деянието и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства , съдът наложи на обв.В.И. административно наказание “глоба” от 500 лв. - специалния минимум по приложимия законов текст.

Съдът счете,че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на генералната,така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.

Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.

Мотивиран от изложеното,съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :