М О Т И В И

към присъда по НОХД № 1138/2010 г.

по описа на Районен съд гр.Варна - ІII състав

Производството е образувано по внесен обвинителен акт срещу И.Г. В. за това, че на 13.03.2009 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество - хероин с общо нетно тегло 1,2 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент - диацетилморфин - 16,85% на стойност 66,30 лева и рисково наркотично вещество - 7 броя таблетки „DHC" съдържащи активна съставка дехидрокодеин на стойност 8,96 лева, като общата стойност на наркотичните вещества възлиза на 75,26 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354 А ал.5 вр.ал.3 т.1 и т.2 от НК.

В съдебно заседание по реда на чл.370 и сл. от НПК подсъдимият В. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Поради това съдът с определение по чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за наказание глоба към максималния размер предвиден в закона. Мотивира се с данните за предходната съдимост на подсъдимия.

Пред съда подсъдимият призна вината си , но посочи, че хапчетата които са били намерени в него са му отпуснати по рецепта. В последната си дума изрази съжаление за постъпката си.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия, излага доводи, за несъставомерност на деянието - държане на рисково наркотично вещество, тъй като то е било предписано от лекар, във връзка с лечението на В.. Поради това пледира за оправдаване на подзащитния му по това обвинение. За другата част на обвинението, моли наказанието да бъде определено под средния размер на глобата , предвиден в закона.

Съдът като взе предвид направеното самопризнание и доказателствата събрани в досъдебното производство при условията на чл. 373 ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2009 г. свидетелите Диян Г. и И. Ж. -служители в Трето РУ-ОД-МВР - Варна били на смяна като патрул. Около 19,00 часа на същата дата, двамата минавали покрай бл.209 в ж.к.Владиславово в гр.Варна.Тогава видели подсъдимия И. В. и решили да му извършат проверка.На въпроса им дали притежава забранени вещества В. отговорил утвърдително и извадил от джоба си два броя полиетиленови пликчета, съдържащи кафяво прахообразно вещество , както и 7 броя хапчета с бял цвят с надпис „DHC 60".Подсъдимият бил отведен в Трето РУ при ОД на МВР-Варна, където предал с Протокол за доброволно предаване посочените по-горе вещи.

Изготвената физикохимическа експертиза установява, че кафявото прахообразно вещество, съдържащо се в двата броя полиетиленови пликчета представлява хероин с технологични примеси с нетно тегло 1,2 грама със съдържание на активен, наркотично действащ компонент - диацетилморфин 16,85 %. Изследваните 7 броя бели елипсовидни таблетки с лого „DHC 60" съдържат активна съставка дехидрокодеин и представляват лекарствено средство, включено в списъка на Лекарствените продукти, съдържащи рискови вещества.

Заключенията на оценителните експертизи сочат, че стойността на инкриминираните наркотични вещества са съответно 66.30 лева и 8.96 лева или общо 75,26 лева /седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/.

Психиатричната експертиза установява, че подсъдимия И.Г. В. страда от „синдром на хероинова зависимост”. Към момента на извършване на деянието - 13.03.2009 г., той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В заключението се посочва, че медикаментът дехидрокодеин се употребява при лечение на наркомания.

Видно от приложените в хода на досъдебното производство – медицинско направление от 07.07.2009 г. и рецептурна бланка за упойващи психотропни вещества на 27.02.2009 г. на И. В. е било предписано лечение по схема с “DHC”.

Подсъдимият И. В. е осъждан три пъти за престъпления от общ характер – по НОХД № 1368/1998 г./ е реабилитиран по право/, по нохд 3143/1999 г., нохд 2886/2002 г. и нохд № 1543/2005 г. за деяния по чл.198 ал.1 и чл.199 ал.1 от НК. Наказанието по последните три дела - лишаване от свобода за различни срокове са изпълнявани ефективно.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на писмените доказателства по досъдебно производство № 437/2009 г. на 3 -РУ при ОД на МВР-Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, и обясненията на подсъдимия пред съда. Именно след съвкупен анализ на последните с писмените доказателства за провеждано лечение през периода включващ инкриминираната дата и медицинското експертно заключение, съдът направи извод за несъставомерност на деянието за държане на рисково наркотично вещество по см. на чл.354 ал.3 т.2 от НК, каквото представляват 7- те броя таблетки с лого „DHC 60". Беспорно те съдържат съставката дехидрокодеин, но за тях той е имал надлежно разрешително – обективирано в рецептурната бланка от 27.02.2009 г.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави след- ните правни изводи:

Подс. И. В. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, тъй като на 13.03.2009 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество - хероин.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие- държане на наркотичното вещество. Същото, видно от вида и количеството му, не е било предназначено за продажба от подс.В., а за употреба от него. Към този момент той е страдала от синдром на хероинова зависимост. Няма спор, че подсъдимият е държал това наркотично вещество без да има надлежно разрешение. В тази връзка ноторен факт е, че хероинът, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под вътрешен и международен контрол (забрана).

Извършеното от подс. В. е маловажен случай по см. на чл.93 т.9 от НК, с оглед количеството на високорисковото наркотично вещество – две пликчета с общо тегло на съдържимото-1.2 г. и ниското съдържание на активно вещество в него – 16.85% диацетилморфин.

Съдът прие, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с оглед знанието на подс.В., че държи наркотично вещество, което е забранено от закона и прави това без надлежно разрешение.

Предвид изложеното и като прие, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин със събраните в хода на производството доказателства, съдът призна И.Г. В. за виновен по обвинението по чл.354”а” ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Същевременно поради обективна несъставомерност на обвинението по чл.354”а”ал.5 вр. ал.3 т.2 от НК/ по изложените по-горе мотиви/, съдът оправда подсъдимия по него.

С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК определи наказанието при условията на чл.55 от НК. С оглед на това, че визираното в санкционната част на нормата на чл.354а ал.5 от НК наказание глоба е без специален минимум и с максимум - 1000 лева при индивидуализацията му съдът отчете сравнително високата обществена опасност на деянието с оглед обекта на престъпно посегателство и разпространението на този вид престъпления понастоящем; на подсъдимия, която от данните за предходна съдимост намира също за сравнително висока; подбудите за извършването му – единствено, за да удовлетворява нуждата си от наркотик. От друга страна фактът, че подс. В. тогава е провеждал лечение, сочи на някаква положителна промяна в поведението му. При това положение съдът определи наказание – глоба в размер на 500 лева, като отчете че макар и безработен понастоящем, В. е в трудоспособна възраст и би могъл да си осигурява доходи, с които да я плати.

На основание чл.189 ал. 3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на осъдения И. Г..

С тези мотиви съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ в РС-Варна :