МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 1929/
Подсъдимият И.К.С. е
роден на *** ***, ЕГН: **********,***,
an. 1, българин, български гражданин, средно образование,
неженен, осъждан, не работи е предаден на съд с обвинение по:
чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 16.09.2008 г.
в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради-
счупване на катинар на врата на дървена барака, направил опит да отнеме чужди
движими вещи - 25 броя метални платна за стелаж на магазин, 6 броя железни
тръби и 1 бр. емайлирано клекало за тоалетна на обща
стойност - 184, 12 лева от владението на Д.Л.С., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини.
Представителят на ВРП в хода по същество поддържа
повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3
вр. чл.18, ал.1 от НК. Счита, че извършеното от
същия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното признание по чл. 370, т. 2 от
НПК. Моли съда да наложи на подс.С. наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде
изтърпяно ефективно, с оглед предходните осъждания.
Подсъдимият С. по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, респективно, съдът с протоколно определение от 03.02.2010 г. по реда на
чл. 372, ал. 4 от НПК е приел самопризнанието на С., доколкото последното
кореспондира със събрания доказателствен материал в досъдебната
фаза.
Защитникът на подсъдимия С.,
адв.Н. в ход по същество, предлага на съда да бъдат
отчетени смекчаващите вината обстоятелства и доколкото наказанието в конкретния
случай се налага под предвидения минимум, моли да бъде определено към
минималния размер “лишаване от свобода” предвиден в закона.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият св. Д.Л.С. притежава поземлен имот в
местността „Планова" № 1, в гр. Варна. В непосредствена близост до къщата,
в имота, се намирала дървена барака, която стояла заключена с катинар. На
14.09.2008 г. св. С. посетил имота си, като на тръгване оставил бараката
заключена.
На
16.09.2008 г. около 10.00 часа сутринта подс.С.
отишъл във вилната зона, находяща се над КООП „Търговия" гр. Варна с цел
да намери метални отпадъци и вещи, които впоследствие да продаде за вторични
суровини и забелязал имота на св.С.. В двора имало дървена барака и подс.С. влязъл в двора през не оградената част от мястото.
Тъй като дървената барака била заключена той счупил катинара и влязъл в
бараката. Там намерил наредени ламарини, тръби и започнал да ги изнася. Подс. С. изнесъл метално клекало
за тоалетна, което наредил до оградата на имота, след това изнесъл от бараката
общо 6 броя железни тръби, и 23 метални платна за стелаж на магазин. По това
време св. А. А. А. отишъл по работа до имота си, находящ се в местността
„Планова" № 59 гр. Варна. След като слязъл от автомобила си, забелязал в
дворното място на съседа му –св.Д.С. подс. С., когото
не познавал. Видял, че последния носел в двете си ръце по едно метално платно.
Св. А. извикал, при което подс. С. се стреснал,
изпуснал двете платна и побягнал през съседните имоти. Св. А. се приближил до
двора на св. С. и до врата на имота му от външната страна видял наредени
металните платна, тръбите и тоалетното клекало,
подредени до оградата.
На
16.09.2008 г. около 16.00 часа св. Д.С. отишъл в имота си в местността
„Планова" и видял до оградата на дворното място от външната страна
наредени метални платна, метални тръби и емайлирано клекало
за тоалетна, които той бил оставил в бараката в двора. Влизайки в двора си, св.
С. установил, че катинара на дървената барака бил разбит.
От заключението по
назначената по делото Съдебно оценителна експертиза, приета от съда като
обективно и компетентно дадена се установява, че пазарната стойността на инкриминираните
вещи е в размер на 184,12 лева.
От заключението на
СПЕ е видно, че подс. С. не страда от „от психично
заболяване и при осъществяване на инкриминираните деяния е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена като се позовава на направеното
самопризнание по фактите на подс. С. по чл. 371, т. 2 от НПК,
което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебната
фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетелите С., А., протокол за разпознаване на лица и предмети,
свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от заключенията на вещите лица
по приетите съдебни експертизи.
Останалите събрани по
ДП №1296/2008г. по описа на ОД на МВР гр. Варна доказателства и доказателствени
средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства и са относими към основния факт,
включен към предмета на доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По обвинението за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195 ал. 1, т.
3 вр.чл.18,
ал.1 от НК:
Съдът е постановил осъдителна присъда по
отношение на подс. С. по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. В тази връзка намери за безспорно
установено, че подсъдимият, като е направил опит да отнеме чужди движими вещи
на стойност 184.12 лв. от владението на Д.Л.С., съответно без тяхно съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, е осъществил състава на престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие бяха събрани
доказателства, установяващи квалифициращ елемент на деянието извършено от подсъдимия,
поради което и деятелността му бе отнесена към нормата на чл. 195, ал. 1, т. 3
от НК. Деянието е извършено от същия чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, а именно счупване на катинар на
вратата на дървената барака, в която са е се намирали инкриминирате вещи.
В случая съдът прие за установено, че деянието е останало във фазата на опита, доколкото безспорно се установи, че изпълнителното деяние – отнема на вещ и
установяване на трайна фактическа власт и то с възможност за разпореждане не е довършено. Безспорно е и друго обаче, че деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Като такива основно следва да бъдат възприети предприетите активните действия от страна на Св. А. по прекратяване на изпълнителното деяние.
Съдът намира за безспорно установено
авторството на деянието на подс. С. по така
възведеното му обвинение. Тези изводи се основават на показанията свидетелите
по делото – А. и извършеното от последния
разпознаване на лиза и предмети.
Обектът
на престъплението е собствеността на гражданите. Като причини за извършване на
престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на
нормите, гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на собственост и
стремежът му за получаване на имотни облаги по неправомерен начин.
От субективна страна деянието е извършено с
пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, т.е. желал е неговото извършване, като е предвиждал и е
искал настъпването на съставомерните последици.
Безпротиворечиво са
установени и квалифициращите елементи относно субекта. Видно от Справка за
съдимост № 4608 / 29.04.2009 г. на РС-Варна, подсъдимият С. е осъждан с влязла
в сила присъда по НОХД № 1668 /
Относно индивидуализацията на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс.С.,
съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства обремененото му съдебно
минало, същият е осъждан и то отново за престъпление срещу собствеността,
проявената от него упоритост при осъществяване на престъпните му намерения.
Горното идва да покаже, че деянието не е инцидентна проява в поведението на С.,
точно обратното налице е склонност към престъпно поведение. Изложеното обуславя
и по – висока обществена опасност на дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направените
от подсъдимия самопризнания, както в досъдебната
фаза, така в съдебното производство, съдействащи за разкриване на обективната
истина по делото и относително ниската стойност на инкриминираните вещи. Съобрази още подбудите за осъществяване на инкриминираната
деятелност, тежко материално и семейно положение, както и оценката и
последиците на извършеното. Тези обстоятелства мотивират съда да му наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на
чл.55 от НК, в размер под средния предвиден
в закона, а именно десет месеца лишаване от свобода. С този размер на
наказанието съдът счете, че ще бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК
Предвид
обстоятелството, че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив
и поради предходното осъждане на подсъдимия, следва наложеното му наказание да
се изтърпи ефективно, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИН бъде определен
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в условията на затвор.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият
беше осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт в размер на 83,00 лв.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :