РЕШЕНИЕ

№849/1.4.2010г.

Година 2010 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На двадесет и девети март Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Г.И.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1224 по описа на съда за 2010г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.А.А. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21 / 04.11.2009г. на Началника на ІV РУ-ОД на МВР-Варна, с което за нарушение по чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето на основание чл.45 ал.3 от ЗЗД му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 / триста / лева.

Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта и потвърждава, че непълнолетният му син е бил на улицата без придружител след 22.00 часа.Навежда доводи за това, че не би могъл да заплати наложената му глоба, тъй като нейният размер е по-голям от получаваните от него доходи.

В съдебно заседание редовно призован , се явява лично и поддържа жалбата си на посочените в нея основания.По същество отново заявява, че няма възможност да заплати наложената му глоба.

Въззиваемата страна, редовно призована , не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.10.2009г. в района на жк.”Аспарухово” служители на МВР извършвали проверка за спазване на Закона за закрила на децата.По този повод, около 23.30 ч. св.Е.П. установил, че непълнолетният Ал. А.- роден на ***г. , се намира без родител или придружител в близост до кръстовището на ул.”Калач” и ул.”Перекоп”.Момчето било отведено в ІV РУ.-Варна, където бил извикан и неговия баща – въз.С.А..Тогава св.П. съставил против него акт за установяване на административно нарушение21/30.10.2009г.В него той описал установеното от него и приел, че въз.С.А. е допуснал нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, тъй като родител не придружавал и не бил осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на непълнолетния си син Алекси А. , който в 23-30 часа се намирал на публично място.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.С.А. не направил и не депозирал възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 21 / 04.11.2009г. , с което административно-наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението- по чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.За него, на основание чл.45 ал.3 от същият закон, на въз.С.А. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300лв.

В хода на съдебното производство бе разпитан св.Е.П.- актосъставител, който си спомни за случая, повода за проверката и предприетите от него действия . Съдът кредитира показанията свидетеля като дадени обективно, безпристрастно и пълно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

Наказателното постановление № 21 / 04.11.2009г. е издадено от компетентен орган - от Началника на ІV РУ-ОД-МВР-Варна , съобразно Заповед № Із-242/25.02.2009г. на Директора на ОД на МВР-Варна.Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно лице, тъй като съгласно чл.46 ал.1 от Закона за закрила на децата, св.П. , който е полицейски служител , има право да съставя актове за нарушения на разпоредбите на закона за закрила на детето по реда на ЗАНН.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било установено извършеното от въз.А. нарушение, който му е бил предявен и връчен срещу подпис и който е послужил при издаване на постановлението. В него също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на въз.А. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.8 ал.3 и ал.4 от закона за закрила на детето, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз.А. е родител на Алекси А., който с оглед датата на която е роден, към ***г. е бил непълнолетен , т.е. не е бил навършил 18 години.Поради това за въз.С.А. е било налице задължение да го придружава на публични места , а при невъзможност за това да осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00ч.От доказателствата по делото безспорно се установява, че въззивника е извършил описаното в акта и постановлението нарушение на разпоредбите на чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.

Правилно наказващият орган е определил и санкционната норма.Съгласно чл.45 ал.3 от закона налага се наказание за родител, който е нарушил разпоредбите на чл.8 ал.3 и ал.4, каквото именно е налице в случая.

Съдът счита обаче , че преди издаване на наказателното постановление наказващият орган е следвано да направи преценка дали в случая не се касае за маловажен случай , като е следвало да бъде обсъдена степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. Съгласно ТР №1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че допуснатото от въз. А. нарушение, а и самия той са с изключително ниска степен на обществена опасност. Установява се и че причината за допускане на нарушението не е грубо незачитане на правата на детето, а обстоятелството че непълнолетният е изпращал своя роднина до дома й в същият квартал.На следващо място Алекси А. е бил навършил 17 години и до навършване на 18 години са оставали около 3 месеца. Поради изложеното до тук и като взе предвид степента на обществена опасност на деянието , която е по-ниска от обичайните случаи на този вид нарушения, добрите характеристични данни на във.С.А., причините и обстоятелствата за извършване на нарушението, липсата на каквито и да е последици от това нарушение, съдът намира, че макар и формално извършеното от жалбоподателя да осъществява признаците на административно нарушение по чл. 8 ал.3 и ал.4 от закона за закрила на детето, то поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред на държавно управление.

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че извършеното от въз. А. представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и издаденото против него наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно Постановление № 21 / 04.11.2009г. на Началника на ІV РУ-ОД на МВР-Варна, с което на С.А.А. – ЕГН ********** за нарушение по чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето на основание чл.45 ал.3 от ЗЗД му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 / триста / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: