РЕШЕНИЕ
№727/23.3.2010г.
Година
2010 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На седемнадесети март
Година две хиляди и десета
В публично
заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Г.И.
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1184 по описа на съда за 2010г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Ю.М.К. – ЕГН ********** против
Наказателно Постановление № 454 / 02.02.2010г. на
Началника на сектор ПП при ОД-МВР- Варна,
с което са
му е наложено следните административни наказания - по пункт 1 - "ГЛОБА" в размер
на 20 лева на основание чл. 183 ал.2 т.11 пр.6
от ЗДП и по пункт 2- „ГЛОБА” в размер
на 100 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл. 175
ал.1 т.5 от ЗДП.
С
жалбата реално не се оспорва фактическата обстановка, а се навеждат доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и при
издаване на постановлението, състоящи се в несъответствие между приетите за
нарушени правни норми и наложеното наказание. Поради това се иска отмяна на
постановлението .
В
съдебно заседание редовон
призован,
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна,редовно
призована не се представлява и не ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На
08.01.2010г. св.С.Х.-***, заедно със свой колега посетили ПТП в гр.Варна, на ул.”П.Волов”.Сигнала
за негово възникване бил подаден от
водача на пострадалия автомобил С. Т..Когато св.Х. отишъл на мястото той
установил, че водача на другия автомобил не е там.От разговор с присъствали на
инцидента свидетели, той установил че другата кола е била с обозначения на
таксиметров автомобил , като при движение на заден ход последвал удар с
паркирания автомобил на Т..При този удар му били причинени деформации в
областта на задната лява част на бронята, калника и стопа.В последствие, на
11.01.2010г. в КАТ-Варна била подадена и
жалба от водача на този автомобил.В нея
бил посочен номера на таксиметровия автомобил.След направена справка се
установило, че негов водач бил въз.К..Той бил призован да се яви в КАТ-Варна,
където св.Х. огледал и неговия автомобил- „Ситроен Ксара”
с ДК № В 30-
Поради
това св.Х. съставил против въз.К. акт за
установяване на административно нарушение, в което описал своите констатации ,
а именно че същият на 08.01.2010г. около 12.00 часа в гр.Варна, на кръстовището
на ул.”Панайот Волов” с ул.”Ангел Кънчев”, при
управление на лек автомобил и движение на заден ход не се е убедил, че пътят
зад ППС е свободен , в следствие на което блъснал паркиран автомобил и
възникнало ПТП с незначителни материални щети.Било посочено, че въз.К. е
напуснал ПТП без да уведоми службата за контрол на МВР, на чиято територия е
настъпило ПТП-то. Тези действия били
квалифицирани като нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДП и на чл.123 т.3 б.”в” от ЗДП.
При личното предявяване на акта въз.К. посочил като възражения, че е напуснал
произшествието след изчакване появата на другия водач, който не се появил дълго
време, а К. бил с клиенти, които бързали.Бил съставен и протокол за ПТП, в
който били отразени установените п овреди по двата
автомобила, както и механизма за настъпване на произшествието.
В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.К. не депозирал други писмени възражения.
Въз
основа на акта за установяване на
административно нарушение и след проведеното разследване, е издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 454 /
02.02.2010г., с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации в акта , както и правните квалификаци
на нарушенията, а именно - по чл.40 ал.1
от ЗДП и на чл.123 ал1 т.3 б.”в” от ЗДП.За първото от тях на основание чл.183
ал.2 т.11 пр.6 от ЗДП му било наложено наказание „Глоба” в размер на 20лв., а
за второто- на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП- „Глоба” в размер на 100лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец .
В хода
на съдебното производство бе разпитан свид.С.Х. - актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло
като дадени обективно и пълно, с необходимата конкретика.От
тях се установи, че мястото е било посетено от служители на КАТ-Варна, а
отсъствието на другия водач е било причина за подаване на жалбата.Свидетелят
посочи, че и двамата автомобила са били огледани, както и че не е имало спор за
начина на възникване на произшествието.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна.
Наказателното постановление № 454 / 02.02.2010г. е издадено от
компетентен орган- от Началника на група в сектор ПП-КАТ-Варна, съгласно
заповед № Iз -993/04.06.2009г. на Министъра на
вътрешните работи.
По пункт 1 от наказателното постановление:
Доколкото от неговия текст е видно, че на въз.К. е наложено наказание
„глоба” в размер на 20лв. и като взе предвид, че съобразно разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДП
не подлежат на обжалване постановления, с които е наложена глоба до 50лв.
включително, съдът намира че наказателното постановление в пункт 1 е влязло в
законна сила и не следва да бъде обсъждано.
По пункт 2 от наказателното
постановление:
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателят нарушение е
индивидуализирано в степен,
позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението.По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съобразно събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът назмира че не са налице
твърдяните в жалбата нарушения на процесуалните
правила.Макар начина на установяването на едно ПТП от полицейските служители да
е ирелевантен за настоящото производство, от
доказателствата по делото се установява, че сигнал за неговото възникване е
подал водача на пострадалия автомобил.Не е допуснато и нарушение на чл.52 ал.4
от ЗАНН, доколкото въз.К. при предявяване на акта не е изложил спорни
обстоятелства, които да налагат извършването на проверка.Напротив, същият е
потвърдил участието си в произшествието и е описал причините , поради които го
е напуснал
Съдът намира, че правилно административно-наказващия
орган е приел, че именно въз.К. е
управлявал автомобила, допуснал е ПТП и е напуснал мястото му без да уведоми
службата за контрол .Това по безспорен начин се установява от събраните по
преписката доказателства- жалбата , свързана с възникването за ПТП , протокола
за ПТП и посочените в него деформации и
по двата автомобила, както и от показанията на св.Х. в хода на съдебното
следствие.Именно от тях се установява, че действително на 08.01.2010г. на
кръстовището между ул.”П.Волов” и ул.”А.Кънчев”,
поради неспазване на правилата за движение на заден ход, предвидени в
разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДП, въз.К. е допуснал настъпване на ПТП.Дифиницията за пътно –транспортно произшествие е дадена в
допълнителните разпоредби на ЗДП, § 6 т., 30 и от нея се установява, че това е
събитие, възникнало в процеса на движението на едно ППС и предизвикало повреда
на друго ППС.В настоящият случай от събраните по делото доказателства се
установява, че такова произшествие е възникнало и при него са били причинени
вреди както на другия автомобил, така и на този, управляван от въз.К..Обективираните в протокола за ПТП материални щети и по
двата автомобила съответстват да са получени именно по заявения начин - при
движение на заден ход, именно при който със задната лява част на бронята на
колата на въз.К. е бил осъществен натиск по задната лява част на бронята,
калника и стопа на паркирания на ул.”П.Волов”
автомобил.В случая обстоятелството дали тази кола е била паркирана на описаното
място в нарушение на нормите на ЗДП е ирелевантно за
предмета на делото.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира, че авторството на нарушение е безспорно установено.Това се потвърждава
от вписаните от въз.К. в акта възражения и от показанията на св.Х. в хода на
съдебното следствие, който категорично сочи, че въззивника
не е отричал да е допуснал произшествието, както и обстоятелствата, при които то е възникнало.
Поради
всичко изложено до тук съдът намира, че правилно наказващия орган е ангажирал
административната отговорност на въз.К., който безспорно е бил участник в ПТП и
доколкото не е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, е
следвало да не го напуска и съвместно с другия водач да уведоми службата за
контрол на МВР. Като не е сторил това, въззивника е
осъществил състава на нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от
ЗДП.Обстоятелството, че въз.К. към него момент е превозвал клиенти, а водача на
пострадалия автомобил не се е появил по никакъв начин не му е давало основание
да не изпълни вмененото му със ЗДП задължение.
Правилно
е била определена и санкционната норма, тъй като
именно в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е предвидено наказание за водач на МПС, който
наруши задълженията си като участник в ПТП, каквото виновно поведение в случая
е налице.
При индивидуализиране на вида и размера на наказанието
административно-наказващият орган не е взел предвид, че въз.К. като водач на
МПС от 1977г. е допуснал две нарушения на правилата на ЗДП, за които са му били наложени съответните
наказания.Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложеното
му наказание „Глоба” от 100 лв. на 50лв., като счита че същото е съответно на извършеното
нарушение.Наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС” е наложено от наказващият орган за срок от 1 месец, който е
за минималния предвиден за това в закона
и не съществува правна възможност за неговото намаляване.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно Постановление № 454 / 02.02.2010г. на Началника на сектор ПП при
ОД-МВР- Варна, с което НА Ю.М.К. – ЕГН ********** са
му е наложено следните административни наказания - по пункт 1 - "ГЛОБА" в размер
на 20 лева на основание чл. 183 ал.2 т.11 пр.6
от ЗДП и по пункт 2- „ГЛОБА” в размер
на 100 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП., като
НАМАЛЯВА размера на
наложеното в пункт 2 наказание „Глоба” от 100 лв. на 50 / петдесет / лв.
В пункт 1 Наказателно Постановление № 454 / 02.02.2010г. на Началника на сектор ПП при
ОД-МВР- Варна, с което НА Ю.М.К. – ЕГН ********** е
наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 20 лева на основание чл. 183
ал.2 т.11 пр.6 от ЗДП, е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: