Е Ш Е Н И Е

Номер 790/ 29.3.2010 г. Година 2010 Град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

На седемнадесети март Година две хиляди и десета

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР: В.В.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1021 по описа за 2010 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.М. Ц. против НП № 9- 2109 от 09.078.09 г. на ВИД Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО, му е наложено наказание глоба в размер на 250 лева .

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок, поради което е приета от съда за разглеждане.

В жалбата въззивната страна моли отмяна на НП. НП не било издадено от компетентен орган. Не били описани датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го установяват. НП не съответствало с целите на закона, т.к. дружеството не развивало дейност само формално бил осъществен състава на нарушението. Същото било маловажно по см.чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Г.която поддържа жалбата на същите основания.

Представителят на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на съдебното заседание, от фактическа страна съдът прие за установено следното :

На 29.05.2009 г. било установено, че за “Гетал”ЕООД не била подадена декларация по чл.92 ал.2 от ЗКПО за 2008 г. в срок до 31.03.2009г.

Служителят, св. Б. проверила Регистър Булстат и установила нарушението на 29.05.2009 г. На същата дата бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. На същата дата била подадена е декларацията по чл.92 от ЗКПО. Видно от нея, през 2008 г. дружеството не е развивало дейност.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава със събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства – показанията на св.Б., както и от писмените доказателства по делото – АУАН, заповеди за компетентност, декларация по чл.92 от ЗКПО.

Доказателствата са непротиворечиви и очертават фактическата обстановка такава, каквато е описана в АУАН и в НП.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

По приложението на материалния закон.

Правилно е приложен материалния закон.

Неподаването в срок до 31 март 2009г. на данъчната декларация по чл.92 от ЗКПО за 2008 г. за “Гетал”ЕООД е нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО и е наказуемо по чл. 261 ал.1 когато субекта е юридическо лице и по 264 ал.1 вр.чл.261 ал.1 от ЗКПО, когато субекта е управителя. З1-ви март е вторник, работен ден и нарушението е извършено на 01 април - в първия ден след изтичане на срока за подаване на декларацията.

Без значение за правния спор е факта е дали дружеството е дължало данъци при източника, поради което това е извън предмета на делото. Според чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО, данъчно задължени лица по този закон са всички местни юридически лица, без значение дали развиват дейност или не и без значение дали дължат или не данъци при източника. В подкрепа на това от министъра на финансите е издадена ЗАПОВЕД № ЗМФ-30 от 7.01.2008 г. за утвърждаване на образец 1010а на Годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, обн. ДВ, бр. 7 от 22.01.2008 г. Съгласно тази заповед декларация обр.1010а подават именно лицата неизвършващи дейност. С оглед на това същите лица имат и задължение към декларацията да подадат годишния финансов отчет и предвидените приложения към него, каквото е счетоводната политика.

Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената равна норма / редакция до 01.01.20 г. / и към тази, регламентираща санкцията, правилно е определен субекта на нарушението.

Неразвиването на стопанска дейност в предходната година във всички случаи е смекчаващо отговорността обстоятелство, но то само по себе си не е достатъчно да се направи извод налице ли е маловажен случай или не. При тази преценка съдебната теория и практика по наказателни дела сочи, че следва да се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в тяхната съвкупност, начинът на извършване на изпълнителното деяние, данните за личността на нарушителя и всички други факти, които могат да имат значение за преценката на обществената опасност. Съдът намира, че извод за маловажен случай може да бъде направен както при формалните, така и при резултатните нарушения. За последните следва да се посочи, че ако не са настъпили противоправните последици, то изобщо не би имало съставомерно нарушение, а само опит, който в административнонаказателното право не се наказва. По тези съображения, наличието на противоправни последици при резултатните нарушения е от значение да се прецени има ли изобщо нарушение, а при формалните нарушения, каквото е настоящото, липсата на вредни последици не може да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Този факт просто сочи липса на отегчаващо отговорността обстоятелство. Видно от приложената в АНП декларация, същата е била подадена на 29.04.2009 г. е било подадено, но това не е достатъчно смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обоснове извод за маловажност на случая по см. чл.28 ЗАНН. За да е случаят маловажен, следва да се отличава по степен на обществена опасност от обикновените случай от този вид. Горните обстоятелства обаче по никакъв начин не отличават деянието и дееца от обикновените случаи на това нарушение. Да се приеме случая за маловажен би означавало на всички физически лица, които не са подали декларация за неразвиващо дейност дружество, да не се налагат наказания. А именно обратна е общоприетата практика. Да се реши този случай различно от останалите случаи от този род, като се квалифицира за маловажен би било незаконосъобразно и несправедливо. Тук следва да се посочи, че не става въпрос за пренебрежимо малко закъснение, като същото е близо месец.

До влизане в сила на НП е последвал закон, съгласно който лицата не са извършвали дейност и не са отчели приходи или разходи не подават годишен финансов отчет и приложения към него. Съдът намира, че този закон не е онзи последвал благоприятен закон, който следва да бъде приложен - към настоящия момент неизпълнението на задължението за деклариране и подаване на съответните приложения е все още обявено от закона за наказуемо и в този смисъл е административно нарушение. Разликата е само в това, че неизвършващите дейност вече не дължат подаване на ГФО. Към датата на извършване на нарушението подаването на декларация е било обаче задължително и за „Гетал”ООД. Неподаването на дължимите приложения е било обявено от закона за наказуемо и по тогавашния и по сега действащия закон, поради което съдът намира, че не е последвал по-благоприятен закон по см.чл.3 ал.2 от ЗАНН. Доколкото деянието все още е административно нарушение, не са налице предпоставки за отмяна на НП.

По приложението на процесуалния закон

При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица и са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Заповедта за оправомощаване е издадена от М. М. не в лично, а в длъжностно качество, поради което НП е издадено от оправомощено лице. И двата акта съдържат задължителните реквизити по см.чл.42 и 57 от ЗАНН. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Вкл. е посочена датата, като става ясно, че нарушението е извършено в първия ден на забавата след 31 март 2009 г. Изрично е посочено и мястото на извършване – ТД на НАП-Варна, където е било дължимо подаването на декларацията. Описани са и доказателствата, на които АНО се е позовал. С оглед на това на въззивника е могло да му стане ясно в какво се изразява нарушението и срещу какво се защитава. АНО е преценил възраженията като несъстоятелни.

По справедливостта на наказанието.

Наложеното наказание е несправедливо.

„Имуществената санкция” е наложена над минималния, предвиден от закона размер, без да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Напротив коментирани са по-горе в решението смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което са налице основания да се приеме, че наказанието е несъразмерно тежко на извършеното и глобата следва да се намали до минималния размер на предвиденото в закона.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9- 2109 от 09.078.09г. на ВИД Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО, на Г.М.Ц. е наложено наказание глоба в размер на 250 лева , като намалява размера на наказанието „глоба” на 200 / двеста/ лева.

Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: