Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 764/ 25.3.2010 г.             Година 2010                  Град Варна


В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А


ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                      ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ


На петнадесети март                    Година две хиляди и десета

В публично съдебно заседание в следния състав:


                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:В.В.



като разгледа докладваното от съдията


НАХД                   № 942                  по описа за 2010 г.


за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на “Н.”ЕТ, чрез В.Н.Н., в качеството му на представляващ търговеца, против НП № 9- 5296 от 20.11.09 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.185 от ЗДДС, за нарушение на чл.33 ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, на “Н.”ЕТ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок, поради което е приета от съда за разглеждане.

В жалбата въззивната страна моли отмяна на наказателното
постановление и или намаляване размера на наказанието до
справедлив. Твърди, че се дължало на неумишлена грешка от
страна на продавача или на плащане на стари сметки от
клиенти. Сумата от 5,81 лв.била пренебрежимо малка.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от В.Н., който поддържа жалбата на същите основания, твърди, че разминаването било резултат от плащане на стара сметка на клиент и моли отмяна на НП или намаляване размера на наказанието.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к.Б., който оспорва жалбата и по съществото на делото пледира за потвърждаване на НП, т.к. наказанието било много под средния размер и много по-близко до минимума.

 

В хода на съдебното производство съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.10.2009 г. при проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки в гр.Варна, на ул.”Отец Спиридон”60 /в подблоковото пространство/, стопанисван от ЕТ”Н., служители на ТД на НАП установили разлика от 5, 81 лева между фактическата касова наличност и сумите по изведения финансов отчет. Налични били 79.50 лв., а отчетени 73.69 лв. В книгата за дневните отчети и във фискалното устройство не били отразени служебно въведени или изведени парични средства, както и сума на паричните средства в началото на работния ден. Т.к. това нарушавало реда за отчитане на касовата наличност, срещу търговеца бил съставен АУАН, предявен и надлежно връчен срещу подпис. Последвалото възражение било оставено без уважение и било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. И., които са искрени , добросъвестни и логични и като такива са изцяло кредитирани от съда, както и от писмените доказателства – АУАН, констативен протокол, заповеди за компетентност и др.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

 

По приложението на материалния закон.

Правилно е приложен материалния закон.

На 7 октомври 2009 г. в гр.Варна, като не била отразена в касовата книга всяка промяна – служебно въведени или изведени парични средства, както и  сумата на паричните средства в началото на работния ден, бил нарушен реда за отчитане на касовата наличност. Деянието е нарушение на чл.33 ал.1 и ал.2 от от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти. Правилото регламентира реда за отчитане на продажби, поради което неспазването му е обявено за наказуемо по чл. 185 ал.1 от ЗДДС.

 Съдът не споделя становището, че нарушението е маловажно по см. чл.28 ЗАНН или малозначително по см. чл.9 ал.2 от НК. За да е един случай маловажен, следва да се различава от обикновените случай от този род. За да се направи този извод следва да се прецени изпълнителното деяние,  обществената опасност на дееца, степента на вредните последици и всички други смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не споделя становището, че субекта на нарушението е определящ извода за наличие или не на маловажно нарушение и че нарушението, извършено от
юридическо лице не би могло да се квалифицира като маловажно. Нито законът, нито практиката по наказателни дела, познават извеждането на каквито и да било абсолютни признаци, които да определят едно деяние като маловажно или като немаловажно. В същия смисъл съдът намира, че като маловажни могат да се квалифицират и формалните престъпления, т.к. маловажността са преценява не само с оглед размера на вредните последици, а и с оглед всички други посочени по-горе обстоятелства,характеризиращи изпълнителното деяние и с оглед всички други смекчаващи отговорността обстоятелства. Въпреки това настоящия случай не е маловажен по см. чл.28 ЗАНН, още по-малко малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК. Нарушението не се различава с нищо от обикновените случаи от този род. Търговецът не е санкциониран с оглед размера на сумата, с която се разминава касовата и отчетената наличност, а за това, че е нарушен реда
на отчитане. Този ред бил нарушен не само с оглед разликата, но и с това, че не били описани паричните средства в началото на работния ден. При нарушен ред на отчитане, е отнета възможността на АНО да установи дали действителния оборот до момента е в размер на фактически установения в касата, дали е в размер на отчетения или в някакъв друг размер. Въззивната страна не ангажира доказателства за това, че сумата е в резултат на плащане на стара сметка, но дори това да е било така, деянието е съставомерно. Търговецът не е наказан за неотчитане на продажба, а за това, че не били служебно въведени всички промени в касовата наличност. Ниската стойност на разликата – 5.81лв., следва да се отчете единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

 Съдът не установи обстоятелства, които да изключват отговорността. Субект на нарушението е търговец, поради което не подлежи на изследване въпросът за вината.

Предвид горното правилно са отнесени фактите към правните норми и правилно е определен субекта на нарушението.


По приложението на процесуалния закон.

Правилно е приложен процесуалния закон.

Въззивната страна не твърди съществени процесуални нарушения. Такива не констатира и съдът. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и от оправомощени лица . В тях са описани всички съставомерни признаци на нарушението и всички относими към тях факти, вкл. Дата и място на извършване на нарушението. Посочени са и доказателствата, въз основа на които то е установено, обсъдено е и възражението на въззивника, като АНО е намерил, че не са налице спорни обстоятелства, които да изследва. Предвид изложеното, на въззивната страна е могло да стане ясно в какво се изразява нарушението и срещу какви факти се защитава.

 

По справедливостта на наложеното наказание.

Наложеното наказание е несправедливо.

При определяне размера на имуществената санкция, АНО е наложил същата в размер над минималния, без да изложи аргументи за това. Съображения в тази насока не се излагат и в съдебно заседание. Отегчаващи отговорността обстоятелства не констатира и съдът. Напротив, налице са смекчаващи такива, а именно малката сума с която се разминавала фактическата касова и отчетена наличност. Това, че нарушението е извършено за първи път не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.к. то е взето предвид от законодателят, който за повторност е предвидил по-висока санкция. Наказанието е в размер значително под средния, но разликата между минималния, предвиден в закона размер и наложения размер от 500 лева е значителна – възлиза на 300лв. и на практика сумата от 500 лв. превишава повече от два пъти минимално предвиденото в закона.

Аргументи в защита на такова наказание, съдът не констатира. С оглед максималния размер от 10 000 лв., наложената санкция е под средния размер и клони към минимума, но предвид горното съдът намира, че наказанието не е съобразено с тежестта на нарушението и е несправедливо, а възраженията на въззивната страна в тази насока – основателни. Наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива мотивират съда да приеме, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и ако имуществената санкция е в минималния, предвиден от закона размер и тя следва да бъде намалена на двеста лева.

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9- 5296 от 20.11.09 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.185 от ЗДДС, за нарушение на чл.33 ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, на “Н.”ЕТ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” НА 200.00 /ДВЕСТА/ ЛЕВА.


      Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението.




                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: