Р Е Ш Е Н И Е

№ 494/04.03.2010 г. 2010 година гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на втори март през две хиляди и десета година в състав:

СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

при секретаря К.К., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 399 по описа на ВРС за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба от С.И.М.- ЕГН **********,*** / 17.12.2009г. на Началник направление към ОД на МВР- Варна, с което на въз.М. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв. на основание чл.315ал.1т.1 от КЗ, за нарушение на чл. 259ал.1т.1 от КЗ.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се изразява становище, че издаденият акт не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.Оспорва се компетентността на лицето, издало НП, като освен това се сочи, че след изтичане срока на предходна застраховка е сключена валидна застраховка за 2009г., като освен това се сочи, че наличието на валидна застраховка към датата на проверката не е било задължително, тъй като до 09.12.2009г. автомобилът не е бил управляван, тъй като е следвало да му се извърши техническа профилактика.В жалбата се цитира застраховка, но копие от такава не е приложена към същата, не се представя и в с.з.

В съдебно заседание, при редовност на призоваването, въз.М. не се явява, не представя доказателства в подкрепа на жалбата си и не изразява становище в хода на делото по същество.

Представител на органа издал НП, не се явява.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 08.12.2009г., въз.М. управлявала л.а.”БМВ” с ДК № СА 8552 КР собственост на Асоциация на автомобилните инструктури в България-ООД, по бул.”Княз Борис ІІІ” в гр.Варна, в посока кк”Златни пясъци” и около 00,50ч., до сп. „Студентска” била спряна за проверка от св.П. –мл. автоконтрольор към V РУ-ОД на МВР-Варна.При проверката на поисканите от водача на автомобила документи, св.П. установил, че въз.М. не разполага и не представя валидна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, за управляваното от нея МПС, а представа полица с изтекъл срок на валидност.Свидетелят установил, че управлявания от жалбоподателката автомобил не е нейна собственост.Тъй като въз.М. управлявала горепосоченото МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност” за 2009г., св.П. съставил срещу жалбоподателката АУАН № 3515/08.12.2009г., в който описал обстоятелствата, при които било констатирано нарушението, квалифицирано като такова по чл.259 вр.чл.249 ал.1 от КЗ. АУАН бил надлежно връчен на нарушителката, която след запознаване със съдържанието му вписала собственоръчно, че не е видяла, че застраховката е изтекла, поради семейни причини.

В законоустановеният срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите в АНП, на 17.12.2009г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът прие в съдебно заседание справка за собствеността на управляваното от въз.Маринова МПС, от която е видно, че лекият автомобил е собственост на „Асоциация на автомобилните инструктури в България”-ООД.

Доколкото видно от материалите по преписката и от съдържанието на самата жалба, не се оспорва обстоятелството, че към датата на проверката не е имало валидна застраховка „ГО” за 2009г., съдът прие, че наличието или липсата на последващ договор за застраховка са факти, ирелевантни към конкретното нарушение, поради което не отложи делото за изискване на копие от цитираната в жалбата полица.

Доколкото проверката е била извършена в 00,50ч. на 08.12.2009г., съдът не споделя възраженията, че до 09.12.2009г. автомобилът не е бил управляван, поради нужда от техническа профилактика.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- показанията на св.П., справка за собственост на МПС, АУАН, заповеди.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

По приложението на процесуалния закон:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.Съгласно разпоредбата на чл.320ал.1 от КЗ във връзка с разпоредбите на ЗДвП и приложените заповеди, АУАН също е съставен от компетентен служител.

Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.57 л.1т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, а съгласно чл.57ал.1т.6 от ЗАНН, в НП следва да бъдат посочени и законовите норми, които са нарушени.В конкретния случай съдът констатира, че във фактическото описание на нарушението АНО е посочил, че на посочената дата въз.М. е управлявала лек автомобил, собственост на Асоциация на автомобилните инструктури в България-ООД, без договор за застраховка „Гражданска отговорност” за 2009г., а в описанието на нарушението от правна страна е посочил, че ”притежава” МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, но не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите във връзка с чл.249 т.1 „, без да се посочи от кой нормативен акт. Предвид гореизложеното, от една страна съдът счита, че е налице несъответствие между фактическото и правно описание на нарушението/ доколкото фактите сочат, че въззивникът управлява лек автомобил, собственост на дружество, без да са посочени каквито и да било факти жалбоподателката да има някакво касателство към управлението и представителството на дружеството, а диспозитивът- че лицето притежава МПС и не е сключил застраховка/, а от друга страна, описанието на нарушението от правна страна не кореспондира с останалите събрани в хода на АНП доказателства и тези, събрани в с.з., тъй като безспорно е установено, че автомобилът не е собственост на въз.М., а на дружество. Нормата на чл.315 ал.1 от КЗ изрично разграничава двата вида нарушения- на собственика и на лицето, което управлява МПС, а чл.259ал.1т.1 от КЗ, който АНО е посочил като нарушена правна норма, визира задължение за сключването на застраховката за лицето, което притежава МПС. Несъответствието между факти и диспозитив на нарушението и неточното посочване на нарушената правна норма, съществено е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като го е лишило от възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства.Тези пороци на НП не биха могли да бъдат отстранени от настоящата въззивна инстанция.

В конкретния случай, несъответствието между описанието на нарушението от фактическа и правна страна възпрепятства и възможността на съда да прецени каква точно е била волята на АНО и за какво нарушение е наложено административно наказание, за да бъде преценено извършено ли е конкретното нарушение и правилно ли е наложено административното наказание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НП № 3315 / 17.12.2009г. на Началник направление към ОДП- Варна, с което на С.И.М.- ЕГН**********,***, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв. на основание чл.315ал.1т.1 от КЗ , за нарушение на чл. 259ал.1т.1 от КЗ.

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

СЪДИЯ при ВРС: