Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна 805/29.3.2010г..

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Попов

при секретаря Ц.К., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 238 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда „А,с” ООД гр. Варна, представлявано от А.К.А. излага, че с НП № 9-5402 / 24.11.2009 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта за нарушение. Моли за отмяна на НП, а в условията на евентуалност, наложеното наказание да бъде определено в минималния размер предвиден в закона.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител, с писмена молба се поддържа жалбата така както е предявена.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че наказателното постановление е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.10.2009 г. св. Д. и Х. - данъчни инспектори при ТД на НАП - Варна, извършили проверка на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Р. Ж.” №, стопанисван от „А.” ООД гр. В.. В хода на проверката свидетелите изискали изготвяне на междинен отчет, относно регистрирания наличен оборот до момента от фискалното устройство. Такъв бил регистриран в ЕКАФП в размер на 46,50 лева, с първоначално въведена сума в касата – 76.00 лева.. Обслужващото магазина лице извършило преброяване на фактическата наличност в касата, която възлизала в размер на 80,00 лева. За констатациите при проверката бил съставен протокол № 25854 / 05.10.2009 г., а на 12.10.2009 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 92029, който бил предявен и подписан от А. с възражения. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на посочения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на св. Д. и Х., както и на писмените доказателства по делото, а именно - протокол за извършена проверка и Служебен бон издаден от ЕКАФП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От правна страна и при посочената по-горе фактическа установеност, съдът намира, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18 / 2006 г. на МФ. В посочената Наредба е възведено задължение за данъчните субекти извън случаите на продажба, всяка промяна в касовата наличност да се отразява в касовата книга в момента на извършването й. Като не е изпълнило това задължение, видно от доказателства по делото е констатирана разлика в размер на минус 109,50 лева, „А.с” ООД гр. В.а е осъществило състава на посоченото нарушение.

Съдът намира, че правилно е издирен субекта на нарушението, доколкото изцяло в правомощията на наказващият орган е да прецени дали да ангажира отговорността на ЮЛ или на физическо лице, което е било длъжно да спазва изискванията на чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н - 18 / 2006 г. на МФ.

Наказващият орган правилно е възприел фактическата обстановка и е наложил наказание за извършеното деяние. Предвид на гореизложеното, съдът намира за напълно доказано от обективна страна нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18 / 2006 г. на МФ.

Изявлението в жалбата и по същество, че наказанието е явно несправедливо според настоящият състав е основателно, поради следните съображения. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил наказание за извършеното деяние над минималния размер предвиден в закона – чл. 185, ал. 1 от ЗДДС/действащ към датата на извършване на нарушението/, което съдът намира за прекалено тежко. От една страна липсват мотиви на АНО за начина на определяне размера на наказанието, а съдът като взе впредвид, факта, че жалбоподателят не е санкциониран за нарушения по ЗДДС, нарушението е за първи път /няма данни за други нарушения/, както и разликата в касовата наличност, обуславящ незначителни вредни последици за фиска. Горното води до извод, че жалбоподателят има правилно отношение към законоустановения ред и с оглед на обществената опасност на деянието, съдът намира за справедливо да наложи на въззивника наказание в минимума предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, с оглед постигане целите на наказанието.

Поради изложеното съдът счита, че разглежданото НП № 9-5402 / 24.11.2009 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна следва да бъде изменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 9-5402 / 24.11.2009 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „А.” ООД гр. В., с адрес на управление ул. „К., представлявано от А.К.А., ЕГН: ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като вместо това:

НАЛАГА на „А., с адрес на управление ул. „К. представлявано от А.К.А., ЕГН: ********** имуществена санкция в размер на 200,00 /двеста/ лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: