Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 821/30.3.2010г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Попов

при секретаря Ц.К., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 107 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда ЕТ „М.- П.К.”***, представлявано от П.К. излага, че с НП № 9-4777 / 02.11.2009 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на по 500,00 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н 18 / 2006 г. на МФ. Жалбоподателят в жалбата оспорва констатациите в АУАН, като твърди, че отчет за месец март на 2009 г. е изведен от касовия апарат, респективно е представен на контролните органи. Моли съда да постанови решение, с което посоченото по - горе НП да бъде отменено, в условията на евентуалност, наложеното наказание да бъде намалено до предвидения в закона минимум.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата така както е предявена.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че наказателното постановление е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.04.2009 г. около 17,00 ч. св. К. и П. извършили данъчна проверка на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. В., ул. „Х. К.” № , стопанисвано от ЕТ „М.- П.К.”***. При проверката свидетелите констатирали, че в книгата за финансови отчети липсва отчет на фискалната памет от ЕКАФП за месец март на 2009 г.. Съставили протокол за извършена проверка № 24371 / 28.04.2009 г., като призовали представляващия търговеца на документална проверка. На нея въззивникът представил месечен отчет за м. март на 2009 г.. Служителите на НАП приели, че е извършено нарушение и съставили Акт за установяване на административно нарушение № 070509 / 07.05.2009 г., който бил предявен на представляващия търговеца и подписан от него с възражения. Такива са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с аргументи идентични с тези във въззивната жалба. АНО въз основа на констатациите в посочения АУАН издал и обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано по чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н 18 / 2006 г. на МФ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на разпитаните свидетели – К. и Парушев, чиито показания съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с останалия доказателствен материал, а именно – Протокол за извършена проверка № 24371 / 28.04.2009 г. и копие от отчет.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на посоченото в НП нарушение, доколкото в съдебното производство с необходимата категоричност се установи неправомерната деятелност на въззивника при водене на Книга за дневните финансови отчети, намерила адекватен административнонаказателен израз в атакуваното наказателно постановление.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на задължението да съхранява съкратен отчет на фискалната памет в книга за дневните финансови отчети, в случая за месец март на 2009 г.. Няма съмнение, видно от приложените доказателства по делото фискален бон № 0244593 / 01.04.2009 г., че жалбоподателят е извел съкратен финансов отчет за месец март на 2009 г.. Същият е изготвен и в срока по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н 18 / 2006 г. на МФ, както личи от датата изписана от фискалния бон - 01.04.2009 г. в 13.29 ч.. В този смисъл като се съобрази датата на проверката - 28.04.2009 г., както и техническите характеристики на фискалните устройства, то следва да се заключи, че въззивникът е изпълнил стриктно вмнените му задължения, но тези задължения касаят разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н 18 / 2006 г. на МФ, а неговата отговорност е ангажирана за неизпълнение на чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н 18 / 2006 г. на МФ, а видно от гласните доказателствени средства и цитираните писмени доказателства, това задължение не е изпълнено от въззивника, доколкото с категоричност се установява, че отчет за месец март на 2009 г. не е фигурирал в книгата за финансови отчети представена по време на проверката. Поради горно и правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение и правилно го е квалифицирал като токова по чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н 18 / 2006 г. на МФ. Коректно е и основанието за налагане на наказанието посочено в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Изявлението на жалбоподателя, че наложената имуществена санкция е несъобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, наведено като възражение за явна несправедливост на наложеното наказание, според настоящия състав е основателно, поради следните съображения. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил наказание за извършеното деяние в максималния предвиден в закона размер действащ към датата на извършване на нарушението /без да са изложени мотиви за това/, което съдът намира за прекалено тежко. При определяне на наказанието съдът взема в предвид, факта, че търговеца не е санкциониран за нарушения по ЗДДС, /такива доказателства не са приложени по делото, с оглед тежестта на доказване/, респективно нарушението е за първи път, както и обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици за фиска. Горното води до извода за правилно отношение на въззивника към законоустановения ред и с оглед на обществената опасност на деянието, съдът счита за справедливо да наложи на жалбоподателя наказание в минимума предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, с оглед постигане целите визирани в чл.12 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът счита, че разглежданото № 9-4777 / 02.11.2009 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна следва да бъде изменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 9-4777 / 02.11.2009 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на ЕТ „М.- П.К.”***, със седалище в гр. В. и адрес на управление ж.к. ”М.” бл. , представлявано от П.Т.К., ЕГН: ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като вместо това:

НАЛАГА на ЕТ „Метеор- П.К.”***, със седалище в гр. Варна и адрес на управление ж.к. ”Младост” бл. 101, представлявано от П.Т.К., ЕГН: ********** имуществена санкция в размер на 200,00 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: