Р Е Ш Е Н И Е № 984

гр. Варна, 23.03.2010г.,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският районен съд, девети състав в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година, в състав:

Районен съдия: Иванка Дрингова

при секретаря А.Д. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8619 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК от „ДЗИ – О з” АД, със седалище гр. С срещу Г.Д.М. ***.

Ищецът излага в исковата си молба, че на 06.12.2005 г. при ПТП настъпило в гр. Варна, ул. „Д-р П” № 52 ответникът, като водач на л.а. „Фолксваген голф” с рег. № В, собственост на Р А А, не е спазил дистанция и е ударил спрелия пред него автомобил, който пък е ударил автомобила пред него „Ситроен” с рег. № С***, собственост на „А к” АД. Сочи, че между ищеца и „А к” АД е сключен договор за застраховка „К”, по силата на който и въз основа на образуваната застрахователна щета на „Автомотор корпорация” е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 801.50 лева, като за ликвидацията на щетата са сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди се, че към датата на настъпването на ПТП ответникът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът сочи, че се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника по образуваното ч.гр.д. № 7714/2009г. на ВРС, ХХІ с-в, срещу която ответникът е подал възражение в срок. Отправеното искане е да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 974,91 лева, включваща 801.50 лева, изплатено застрахователно обезщетение, разноски по ликвидация на щета 15 лева и обезщетение за забавено плащане от 27.03.2006 г. до дата на подаване на заявлението по чл. 410 в размер на 158,41 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва иска по основание и размер. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което счита, че регресната претенция следва да се насочи към ЗПАД „Булстрад”. Оспорва и факта на плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца. Оспорва и размера на претърпяната вреда. Моли искът да се отхвърли като неоснователен и да му се присъдят направените по делото разноски.

По искане на ответника в производството е привлечено и конституирано като трето лице-помагач ЗАД „Б В И Г”, което с писмена молба оспорва валидността на представената полица по застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди, че същата не е влязла в сила поради неплащане на цялата застрахователна премия.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От протокол за ПТП № *** се установява, че на 06.12.2005г. в гр. Варна поради неспазване на дистанция, Г Д.М., като водач на л.а. „Ф”***, собственост на Р А А е ударил спрелия пред него автомобил, който пък е ударил спрелия пред него л.а. „С” с рег. №***, собственост на „А к” АД.

От представените писмени доказателства се установява, че между „ДЗИ – Оз” АД и „А к” АД е сключен договор за имуществено застраховане „К”, клауза „П к” по отношение на л.а. „С” с рег. №***, със срок на действие от 09.03.2005г. до 08.03.2006г. Водачът на пострадалия автомобил е уведомил застрахователя и е образувана щета, по която ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на собственика на автомобила в размер на 801, 50 лв. До собственика и водача на л.а. „Фолксваген голф” с рег. № В 6735 СТ са изпратени регресни покани, получени на 21.07.2006г.

От комбинирана застрахователна полица № *** се установява, че между ЗПАД „Б” и Г.М. е сключена застраховка „Г о” по отношение на л.а. „Ф голф” с рег. № В, собственост на Р А А, за срок от 06.12.2005г. до 05.03.2006г. Заплащането на застрахователната премия се удостоверява със сметка № 031050751115/05.12.2005г. за заплащане на сумата в размер на 56 лв., получена от представител на застрахователя.

От заключението на вещото лице инж. Р.З. по назначената съдебно автотехническа експертиза се установява, че предвидените разходи по образуваната щета отговорят на получените щети по л.а. „С” с рег. № ***

Предвид така установеното от фактическа страна ВРС, ІХ с-в, прави следните правни изводи:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

В конкретния казус ищецът основава претенцията си на възникнало в негова полза регресно право срещу причинителя на вредата. Разпоредбата на чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./, която е приложимата норма с оглед датата на настъпването на застрахователното събитие, предвижда възможността с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице; застрахователно събитие, причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на договорната или деликтна отговорност и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От събраните писмени доказателства безспорно се установиха горните предпоставки, необходими за уважаването на иска, поради което следва да се приеме, че за ищецът е възникнало правото да претендира от причинителя на вредите заплатеното от него.

Ответникът не ангажира доказателства за заплащане на процесната сума на ищеца, нито доказа наличието на основания, изключващи отговорността му, поради което искът се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

Единствено за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в настоящия случай е без значение наличието или липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила, причинил щетите. Това е така, защото в приложимата правна норма липсва ограничението, въведено с чл.213 от КЗ /в сила от 01.01.2006г./ в зависимост от обстоятелството, дали причинителят на ПТП има или не валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

Съобразно направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 127 лв., представляващи внесена държавна и преводна такса от 27 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на 100 лв. /макар и по делото да са представени доказателства за внесен по-голям размер държавна такса, същата не е дължима, поради което съдът не я взема предвид/.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДЗИ – О з” АД, ***и Г.Д.М., ЕГН ********** ***, при участието на третото лице – помагач на ответната страна ЗАД „Б В И Г”, със седалище и адрес на управление гр.***, че Г.Д.М., ЕГН ********** *** дължи на „ДЗИ – О з” АД, ***сумата в размер на 974,91 лв. /деветстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/, включваща 801.50 лева, изплатено застрахователно обезщетение на „А к” АД за вреди по л.а. „С” с рег. №***, настъпили при ПТП на 06.12.2005г. вследстивие на виновното поведение на Г.Д.М., ЕГН **********, разноски по ликвидация на щета 15 лева и обезщетение за забавено плащане от 27.03.2006 г. до 22.07.2009г. в размер на 158,41 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 22.07.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по ч.гр.д. № 7714/2009 по описа на ВРС, ХХІ с-в разноски в размер на 147 лв. /сто четиридесет и седем лева/, на осн. чл.415 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ – О з” АД, ***сумата от 127 лв. /сто двадесет и седем лева/, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: