№ 1003
гр.В., 24.03.2010 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, XXXV-ти състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и
десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретаря О.Ж. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3648 по описа за 2009 год. на ВРС , за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищеца Н.К.С. ***, чрез пълномощника си адв.Е.С., твърди, че е наследник на К. П. С., като с решение № 988 /10.09.03г. на ОСЗГ – В. в това му качество му е признато
правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от
****кв.м., находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. „В.”,
гр. В., местност “****** ****”, който съставлявал имот ****. Твърди, че имота е
придобит от наследодателя му чрез покупко-продажба от 1951г. и е владян до
внасянето му в ТКЗС през 1958г. Релевира, че
възстановения имот обхваща от КП на м.” *********** ***, ****** *****,
*********” имот пл.№**по ПНИ с реална площ от *** кв.м. Твърди, че ответника не
може да се легитимира като собственик на претендирания имот , тъй като не били
налице предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ , не било учредено право на
ползване върху имота, към 01.03.91г. не е имало изградена сграда. Предвид това
моли да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответника не е
собственик на реална част с площ от ***кв.м. от ПИ идент.№
*****.****.**, целия с площ от ***кв.м., в мест.” ******
*****-********* ” на гр.В., при граници на реалната част : им.№№ *****.****.**,*****.****.**,*****.****.**
и останалата част от имот *****.****.**. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по делото, К.М.С., чрез процесуалните си представители адв.Ж.К. и
адв.И.Б., оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърдят, че
искът е недопустим, предвид липсата на активна материалноправна
легитимация на ищеца и липсата на правен интерес от настоящия иск като
преждевременно заведен преди приключване на рест.процедура.
Твърди, че постановеното решение на ОСЗГ-В. е незаконосъобразно. Счита искът за
неоснователен, предвид не установена идентичност между претендирания имот и
владения от ответника. Сочи, че ответникът е придобил правото на собственост
върху процесния имот чрез покупка от Г.П., който е придобил собствеността по
силата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез закупуването му, като е изградил в имота и
жилищна постройка. Навежда в евентуалност твърдения за придобиване на имота по
давност чрез добросъвестно владение повече от
Третото лице – помагач М.Т.Г. ***, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по иска.
Третото лице – помагач Г.П.Г. ***, твърди, че е собственик на имота по ПМС
от 1982г., който закупил и в който изградил през 1988г. сграда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 988/10.09.03г. на ОСЗГ - В. е признато правото на собственост
на К. П. С. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху следния имот: нива с площ от ****кв.м., находящ се в терен
по § 4 на кв. „В.”, гр. В.,в местност “****** ****”, който съставлявал имот ****,
заявен с пореден № 5 от заявление № 40541/26.02.92г. и установен с резолюция №
150/52г. Съгласно приложената по делото
резолюция № 150/13.03.52г. по гр.д.№ 1672/51г. е постановено решение , с което
е одобрен за окончателен сключения между Н. К.К. и К. П. Д.договор с дата
24.01.51г. , по силата на който първия продава на втория от нивата в м.******
**** , цялата от **дка, земл.В., само три декара, при
граници- Д. Д., Я. А., път, А. К./т.6 от решението/.
От представеното удостоверение за наследници № ****/**.**.**г. изд.от
община В., р-н “Приморски” се установява, че ищеца е наследник по закон на К.
П. С.,***, поч. на **.**.**г.Във връзка с имената на наследод. К. П. С. е представено удостоверение от
17.02.09г. на общ.В., от което е видно,
че лицето е вписвано в различни документи с различни имена – К. П. Д., К. Н.К..
Съгласно представените удостоверения за наследници № *** и ***/**.**.**г. на
общ.В., се установява, че К. П. С. е рождено дете на Н. К.К. и Т. П. К., б.ж.
на гр.В., като с определение от **.**.**г. по гр.д. № ***/**г.на ВОС, на осн. ЗИДО / отм.09.09.49г./ е допуснато осиновяване на
пълнолетния К. Н. К., син на Н.К. и Т. Н., от П. Д.С. и Е. П. С..
Видно от приложеното копие на
удостоверение № 272/27.10.82г. , изд. от ОНС-В. / л.56/, на Г.П.Г. е
предоставено право на ползване върху хавра, находяща
се в землището на В., в м.****** *****с площ от *.*** дка с решение № 22 /
431-3-3/13.10.82г. на ИК на ОНС - В.,
при граници: В. А., Й. Й., път. Представен е оценителен протокол №
1508/11.03.94г., получен от ползвателя Г.П. на
21.04.94г., за оценка на имот от ***кв.м. в м.****** *****, кв.В., с вписанта в него построена сграда с площ от **кв.м. и вносни
бележки за извършено плащане от последния от 22.04.94г. / л.148/ в полза на
Кметство Ч. гр.В. с основание горецитирания
оценителен протокол за заплащане стойността на земята от ползвателя.
С нот. акт № ***, том ****, н. дело № ****/****г.
на Н-с при ВРС /л.62/ Г.П.Г. е признат за собственик на недвижим имот - място
от 600/660 кв.м. ид.ч., находящо се в м.****** *****,
в землището на кв.В., общ.В., представляващо
имот пл.№ **, при съседи: В. А.,
З.З., Й. Й., път, а съгласно НА № *, том *, рег.№****, дело № **/**г. на Н-с
при ВРС е признат за собственик на място от *** кв.м. , находящо се в м.******
*****, в землището на кв.В., общ.В., представляващо имот пл.№ **, при съседи: имот пл.№№ **, **,
** и **.
Съгласно НА № **, том **, рег.№ ****, дело № ***/**г. на Н-с при ВРС, Г.П.Г.
и М.Т.Г. са продали на отв.К.С. следния недв.имот - място от *** кв.м., находящо се в м.******
*****, в землището на кв.В., общ.В., представляващо имот пл.№ **по КП „ ****** *****, ********* и
*****. ***”, при граници: имот пл.№№ **, **, ** и **. Представено е разрешение
за строеж № 295/04.09.03г. , както и удостоверение № 220/01.12.04г. за
въвеждане в експлоатация на строеж – вилна сграда на два етажа със ЗП от **,**кв.м.
в УПИ ***-** по плана на КП”****** ***** и *********”.
От заключението на вещото лице Р.П.
по допуснатата и приета от съда СТЕ и допълнителна такава, което съдът
изцяло възприема като обективно, пълно и обосновано, се установява, че е налице
идентичност между имота, предмет на удостоверение № 272/82г. имота в оценителен
протокол № 1508/91г., и процесния имот № ** по КП/ПНИ на СО „****** *****,
********* и *****. ***”. Сочи се , че процесната
реална част с площ от ***кв.м. попада в имот № **** по плана на стари имотни
граници, признат с решение №988/03г. на ОСЗГ-В., и тя представлява част от ПИ
№**от КП/ПНИ на СО „****** *****, ********* и *****. ***”. Съгласно
заключението, съобразявайки границите на имотите и записванията към плановете
вещото лице заключава, че не намира идентичност между имота, описан в
приложената резолюция под т.6, с имот № ****
от КП от 1956г. и съответния му стар имот № ****, а оттам и прави извода, че процесната реална част не попада в имота, описан в
цитираната резолюция. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че ако
лицата К. П. К. и К. П. С. са едно и също лице, то стар имот № ****,
съответстващ на имот пл.№ **** от КП от 1956г. е записан на трето лице, а имота
на К. П. С. не съответства на стар имот № **** от ПКП. Сочи, че в процесния
имот № ** е изградена едноетажна МЖС със ЗП от ***кв.м., с каменни стени,
дървена конструкция на покрива, покрит с керемиди, водоснабдена и
електрифицирана, ведно с построена и лятна кухня, която сграда обаче не била
нанесена в предходни КП и в ПНИ. Вещото лице сочи още, че местностите „******
****”, „****** *****” и ********* са съседни местности , припокриващи се на
места, без да имат точно определени топографски граници. В с.з. се сочи, че
статута на земята от 1958г. – 91г. е бил земеделски, попадал в зона за земед.ползване.
В показанията си св.Н.Н. / роднина на ищеца/, сочи, че процесния имот е
внесен в ТКЗС през 1958г., като към 1991г. имотите били оградени оттук-оттам, а
сега имало изградена солидна постройка. От своя страна св.Й. Й. / без родство
със страните/ свидетелства, че от 1982г.
Г.Г. е получил имота , като тогава още ги заградили. Сочи , че намиращите се в
имота постройки към момента са изградени след 2002г., като преди това 1988-89г.
Г. бил изградил барака върху бетонов постамент, дървена с изолация, около **-**кв.м.,
използвана за преспиване, снабдявана с ток от съседния имот и с изграден
резервоар за вода. Сочи, че имота се ползвал необезпокоявано от Г.. Тези
показания съдът възприема в тази им част, доколкото съдържат данни за релевирани факти , базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната
преценка на всички писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира
показанията на св.Н.Н. , че към 1991г. в имота не е имало изградена постройка,
доколкото те се опровергават в тази част от събраните гласни и писмени
доказателства / оценителен протокол, молба от 21.06.92г/.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съобразно
редакцията на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, действаща към момента на постановяване
на Решение № 988/10.09.03г. на ОСЗГ - В., за завършване на фактическия състав
на реституционната процедура е необходимо да е налице издадена заповед от кмета
на община В. по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като към момента на
предявяване на иска такава няма, поради което единствената възможност за защита
на ищеца е предявяване на отрицателен установителен
иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск,
за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест
на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало /правото му на
собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ищеца следва да
докаже фактите, които изключват това право.
В тежест на ответника е да установи, че са налице предпоставките на § 4а,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия вече ползвател и негов праводател /§
4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ се предоставя възможност да придобие собствеността
върху земята, а именно: да му е предоставено право на ползване върху процесния
имот с акт по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е построил сграда върху земята до
01.03.1991 г. и да е заплатил същата на собственика чрез общината в законоустановения
срок от влизане в сила на оценката.
От съвкупния анализ на събраните
доказателства се установява по категоричен
начин, че въведеният придобивен способ е произвел действие в правната сфера на ответника. На праводателя на ответника Г.П. е било надлежно
учредено право на ползване, видно от приложеното удостоверение №272/27.10.82г. и решение № 22 / 431-3-3/13.10.82г. на ИК на
ОНС - В., неоспорено от ищцовата страна, по отношение
на имот - хавра, находяща се в землището на В., в м.******
*****с площ от *.*** дка с, при граници:
В. А., Й. Й., път.
От заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, се установява по безспорен начин наличието
на идентичност между имота, предоставен за ползване на праводателите на
ответника и владяния от последния такъв. Следователно Г.П.Г. се легитимира като ползвател по смисъла на §
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния имот. Това му качество е породило в негова
полза правото на изкупуване на ползвания имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
чрез заплащане стойността на същия на собственика чрез Община В., което се
установява от писмените доказателства приложени към делото – оценителен
протокол и вносни бележки.
Анализът на ангажираните по делото гласни доказателства на св.Й.
, съответстващи си с писмените такива – оценителен протокол, молба до техн.служба от
21.06.92г., имащи
характера на косвени такива, които във взаимната
си връзка с всички доказателства по делото, мотивират
съда да приеме,
че в ползваният от ответника имот е била изградена сграда до изискуемия
от закона момент.
Законът е посочил само крайния момент, до който е следвало да е била
изградена сградата. Разпоредбата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ освен това не
предвижда като задължително условие построената в предоставения за ползване
земеделски имот сграда да е законна. След като изискване за законност на
строителството в предоставената за ползване земя не е предвидено изрично,
достатъчно е само изграждане на постройка до 1.03.1991 г., която да отговаря на
критериите за сграда по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, за да възникне
възможност за ползвателя да заплати на досегашния
собственик на земята нейната стойност и да придобие правото на собственост
върху нея. Изхождайки от свидетелските показания, съдът прави извода, че
построеното безспорно отговаря изцяло на изискванията на закона, за да бъде
определено като сграда.
Съдът приема за установено и надлежно извършено
заплащане на земята от ответника съобразно оценителния протокол от 11.03.1994г.
предвид наличните по делото вноски бележки.
С оглед изложеното, по отношение на праводателя
на ответника Г.П.Г.
съдът приема, че са налице всички предпоставки на § 4а,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото му на ползване върху целия
имот в право на собственост върху терена в режим на СИО с М.Т.Г.. Така
трансформираното право на собственост по силата на разпоредителната сделка, обективирана в НА № **/**г. , описан по –горе, е преминало
в полза на ответника К.С. в качеството му на последващ приобретател.
В тази колизия на права законодателят отдава предпочитание на ползвателя, респ. последващия приобратател
на правото на собственост, придобито по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което
предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Установяването правата на ответника на първото въведено от него придобивно основание
не налага обсъждането на въведеното в условията на евентуалност такова, а именно изтекла в негова полза придобивна давност.
За пълнота на изложението и във връзка с
предприетото от ответника по иска оспорване на активната материалноправна
легитимация на ищеца по делото във връзка с идентичността на претендирания имот
с имота, владян от праводателя му отпреди отнемането
и възстановен впоследствие с решение на ОСЗГ, в тежест на ищеца бе да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на това обстоятелство,
обуславящо и правния му интерес от водене на настоящия иск. Доказване в
посочения смисъл не е проведено, напротив чрез събраните по делото
доказателствени средства – кредитираната от съда СТЕ, се установи, че съобразно границите
на имотите и записванията към плановете не е налице идентичност между имота,
описан в приложената резолюция под т.6,
с имот № **** от КП от 1956г. и съответния му стар имот № ****, а оттам
и извода, че процесната реална част не попада в
имота, описан в резолюцията, на която се позовава ищеца. Установи се също, че стар
имот № ****, съответстващ на имот пл.№ **** от КП от 1956г. е записан на трето
лице, а имота на К. П. С. не съответства на стар имот № **** от ПКП. Предвид изложеното съдът намира, че ищеца, чиято е била
доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, на които
основава правата си, съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК , не е доказал
наличието на идентичност от една страна между имота, който твърди да е
притежавал отпреди внасянето му в ТКЗС , и възстановения му имот, и от друга
страна идентичността между тях и процесния имот. Последното е от значение доколкото ищеца би могъл
да се легитимира като собственик на претендираната реална част само доколкото такъв е бил и неговия наследодател, нещо, което в настоящото
производство не се установи.
При този изход на спора формулираното искане от ответната страна с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски
се явява основателно, поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати
сумата от 1800 лева, представляваща адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.С.
, ЕГН **********,***, със съдебен адрес – гр.В., ул.Н.Б. № **, адв.Е.С. ,
против К.М.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено, че К.М.С. не е собственик на реална част с площ от
***кв.м. от ПИ идент.№ *****.****.**, целия с площ от
***кв.м., в мест.” ****** *****-********* ” на гр.В.,
при граници на реалната част : им.№№ *****.****.**,*****.****.**,*****.****.**
и останалата част от имот *****.****.**., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.К.С.
, ЕГН **********,***, да заплати на К.М.С., ЕГН **********,***, сумата в размер на 1800 /хиляда и осемстотин лв/
лева, представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението е постановено при участието на Г.П.Г., ЕГН **********, и М.Т.Г., ЕГН **********,
в качеството им на трети лица помагачи, привлечени в производството по
делото на страната на ответника К.М.С., ЕГН **********, на основание чл. 219 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: