Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1045/27.3.2010г.
гр. Варна, 29.03.2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, XX – ти
състав, в публично заседание проведено на двадесет
и пети март през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря М.А.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 352 по описа за 2010г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от , ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. ****, Район „Средец”, ул. „****,
представлявано от главния изпълнителен директор ****, заедно с всеки един от
изпълнителните директори ****и ****,
със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „****” № 30, чрез адв. ****срещу
Община Аксаково,
представлявана от ****съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника, произтичащо от платено от ищеца
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил ЕТ „****” за
причинени от ответника имуществени вреди на
лек автомобил "****" с ДК № ****, вследствие попадане в необозначена
дупка на пътното платно на 11.05.2006г. в ****, в резултат на което са настъпили
увреждания по автомобила, както следва:
1.
за
сумата от 69.00 /шестдесет и девет/ лева,
представляваща дължима главница по платено от ищеца застрахователно обезщетение
на собственика на увредения лек автомобил за причинено от ответника
застрахователно събитие по договор за застраховка „Автокаско”, обективиран в
Застрахователна полица № 420105031000463, валидна за периода от 18.06.2005г. до
17.06.2006г. – ПТП, причинено от ответника на 11.05.2006г., както и
2.
за
сумата от 15.00 /петнадесет/ лева,
представляваща разноски по ликвидация на цета;
3.
за
сумата от 39.93 /тридесет и девет лв. и деветдесет
и три ст./ лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение
за периода от датата на плащане на застрахователното обезщетение – 30.06.2006г.
до датата на предявяване на заявлението в съда – 27.11.2009г.
Горната главница се претендира от ищеца ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
заявлението в съда – 27.11.2009г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
4. претендира
присъждане и на реализираните в хода на заповедното и на настоящето разглеждане
на спора съдебно деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните
фактически твърдения: между дружеството ищец и ЕТ „****” е сключен договор за
застраховка „Автокаско” по отношение на притежавания от последния лек
автомобил, марка „****”, с ДК № В 64
В рамките на предоставения му срок по чл. 131
от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за неоснователност по същество на исковите претенции, основан
на следните доводи: по делото не са ангажирани доказателства за проявено от
него противоправно поведение, имащо причинно-следствена връзка спрямо
настъпилия вредоносен резултат, в частност за факта на настъпилото ПТП на
твърдяната дата и мястото и обстоятелствата, при които същото е настъпило.
Същевременно не са ангажирани доказателства за начина на изчисляване на щетите
по увредения автомобил, както и за каквито и да било разноски по ликвидация на
щета, като не са представени и доказателства за реалното извършване на
твърдяните разноски. Дори и да се приеме, че твърдяните от ищеца разноски са действително
извършени, то по отношение на тях Община Аксаково не носи деликтна отговорност.
Що се отнася до претенцията за мораторна лихва, при евентуално положително
произнасяне по исковете, навежда възражения, че е изпаднала в забава едва на
15.02.2008г., след получената от нея покана за доброволно изпълнение на
21.01.2008г. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу нея
искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания ищецът, представляван от адв. ****поддържа предявените искове и моли
за положително произнасяне по същите.
Ответникът, чрез процесуален представител
юрисконсулт Ирина Добрева поддържа предприетото оспорване на исковете в
отговора на исковата молба и моли за постановяване на решение по спора, с което
исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е прието
заверено копие на Застрахователна полица „Автокаско” на МПС №
420105031000463/17.06.2005г., от съдържанието на което се установява, че между ,
гр. **** и ЕТ „****”, гр. Варна е сключен договор за застраховка „Автокаско”, с
клауза „Пълно каско” по отношение на лук
автомобил, марка „Рено”, модел „****” с рег. № ****, със срок
на действие от 18.06.2005г. до 17.06.2006г.
Съставен е Протокол за ПТП № 862796/11.05.2006г.
от служител на РПУ, Аксаково, от съдържанието на който се установява, че на
11.05.2006г. в 19:50 часа при движение по направление с. Игнатиево – Слънчево,
водачът на л.а. „****” с рег. № ****,
собственост на ЕТ „****” и управляван от Константин Христов Койчев, попада в
необозначено с пътни знаци препятствие на пътя – дупка, пълна с вода, с размери
около
От представените писмени доказателства се
установява, че въз основа на постъпило уведомление за щета от застрахованото
лице е образувана Щета № 2507 по
застраховка „Автокаско”. С ликвидационен акт от 07.06.2006г. размера на
щетата е определен на сумата от 69.00 лева. Видно от Нареждане разписка № 39 от
30.06.2006г. сумата е изплатена на собственика на увредения автомобил /л. 16 от
делото/. Застрахователят е изпратил регресни покани до Община Аксаково,
получени от последната съответно на 31.01.2008г., на 14.07.2008г. и на
14.10.2008г..
В хода на делото са ангажирани специални
знания посредством проведената съдебно авто-техническа експертиза, заключението
на вещото лице А.К. по която установява следното: механизма на настъпване на
щетите по процесния автомобил отговаря на описаната схема в протокола за ПТП,
така както е докумнетирано събитието. Калкулацията за ремонт и размера на
обезщетението са съобразени с с действащите към момента ценоразписи за нови
части и с овехтяването на автомобила на база срока на експолатация на същия;
начислени са точно нормовремената за монтажните и демонтажни работи.
Административните разходи са начислени съгласно обичайните за този вид дейност.
Не е било възможно водачът на МПС да избегне препятствието, както и настъпилите
щети при движение със съобразена за този участък скорост. Освен дупката,
причинила щетите по автомобила, малко по-напред в участъка в ляво има друга
дупка, така, че е било въпрос на избор при еднакви последствия. Описаните
повреди са в пряка причинно следствена връзка с преминаването на лекия
автомобил през дупка на пътното платно, като същите биха били резултат
единствено при преминаване през големи неравности по пътя. Повредата или разкъсването
на тампоните запазва точното осево натоварване на амортисьора, а мястото на
монтажа му е такова, че е изключено въздействие от външен предмет, което да
доведе до разглежданата повреда. В хода на изслушването му в с.з. вещото лице
установява, че ПТП е настъпило в светлата част на деня, при влажен асфалт. Водачът
на лекия автомобил не е имал обективната възможност да възприеме дълбочината на
дупката, предвид обстоятелството, че същата е била с вода.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното провеждане на установителен иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил
и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице в претендирания
размер. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта
да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
си за погасяване на задължението, по арг. от чл. 213, ал. 1 от КЗ, уреждащ
възможността с плащане на застрахователното
обезщетение, застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
В разглеждания случай, не е спорно в
отношенията между страните, а и от ангажираните за целта писмени доказателства
се установява твърдяното валидно учредено застрахователно правоотношение между
ищеца и ЕТ „****”, в качеството му на собственик на увредения автомобил, по
сключена застраховка „пълно Автоксако”, съществувало към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и факта на възстановяване от застрахователя на
застрахования на констатираните и оценени щети по автомобила, възлизащи в размер на
69.00 лева.
Предпоставки за ангажиране отговорността на третото лице
– причинител на вредата, са наличието на проявено противоправно поведение, настъпили
вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на
вредите и действително претърпените от ищеца вреди.
Не е спорно в отношенията между страните, а и от
обективираните в Протокола от 11.05.2006г., констатации на длъжностното лице се
установява, че местонастъпването на ПТП е общинския път по направление с.
Игнатиево – с. Слънчево, чийто собственик съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА е Община Аксаково. Последната
съобразно разпоредбите на чл. 27 и чл. 49 от ПП на Закона за пътищата отговаря за поддържане
на пътищата в общината в изправно състояние, респ. своевременно обезопасяване и
сигнализиране на
извършваните ремонтни или изкопни работи по пътното платно. Безспорно пътят по
коментирания участък е собственост на Община Аксаково, която чрез бездействието
на длъжностните си лица е станала причина за уврежданията по процесния
автомобил, доколкото попадането му в необезопасената дупка на пътното платно е
единствената причина довела до констатираните увреждания по него. С оглед изложеното съдът
намира предявения установителен иск за парично вземане по регресна претенция за
доказан по основание и по размер, съобразно кредитираните писмени доказателства
и заключение на експерта, неоспорено в тази част. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати законна лихва върху главницата от завеждане на заявлението в
съда – 27.11.2009г. до окончателното изплащане на задължението.
На застрахователя се дължи и обезщетение за
забава от момента на плащане на обезщетението на застрахованото лице, от който
настъпва изискуемостта на вземането на застрахователя, респ. причинителят на
щетата изпада в забава, съгласно даденото в чл. 213 от КЗ разрешение, който в
настоящия случай е 30.06.2006г. Съобразно
разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД неплатеното в срок парично задължение следва да
се изплати ведно с обезщетение за забава, изчислено в размер на законната лихва
върху дължимата главница. След извършване на изчисление и при използване
на изчислителна система в продукт „Апис Финанси”, съобразно обявения лихвен
процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определя размера на
дължимото обезщетение за забава за периода от 30.06.2006г. до 27.11.2009г. в
размер на 40.12 лв. Изхождайки от пределите
на търсената с иска защита, предявеният в този смисъл иск следва да бъде уважен
в предявените му параметри, а именно в обем на заявената сума от 39.93 лева.
При този изход на спора в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца и
действително реализирани в производството под формата на платена държавна такса
и депозит за вещо лице съдебно деловодни разноски в общ размер от 150.00 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между ищеца ,
ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. ****, Район „Средец”, ул. „****,
представлявано от главния изпълнителен директор ****, заедно с всеки един от
изпълнителните директори ****и ****,
със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „****” № 30, чрез адв. Биляна Димитрова, от една страна, и ответника Община
Аксаково, представлявана от Кмета Атанас Стоилов, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 69.00 /шестдесет и девет/ лева, представляваща дължима главница
по платено от ищеца застрахователно обезщетение на собственика на увредения лек
автомобил за причинено от ответника застрахователно събитие по договор за
застраховка „Автокаско”, обективиран в Застрахователна полица №
420105031000463, валидна за периода от 18.06.2005г. до 17.06.2006г. – ПТП,
причинено от ответника на 11.05.2006г., както и в размер на сумата 15.00 /петнадесет/ лева, представляваща
разноски по ликвидация на щета, както и сумата от 39.93 /тридесет и девет лв. и деветдесет и три ст./ лева,
представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от датата
на плащане на застрахователното обезщетение – 30.06.2006г. до датата на
предявяване на заявлението в съда – 27.11.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда –
27.11.2009г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 6830 от 02.12.2009г. по
ч.гр.д. № 13000/2009г. по описа на ВРС, ХХІV – ти състав, на основание на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА Община
Аксаково, представлявана от ****ДА ЗАПЛАТИ на , ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. ****, Район „Средец”, ул. „****, представлявано от главния изпълнителен директор ****, заедно с всеки един от
изпълнителните директори ****и ****,
със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „****” № 30, чрез адв. ****сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски в рамките на настоящето производство, изразяващи се
заплатена държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на
решението, приложеното ч.гр.д. №
13000/2009г. по описа на ВРС, ХХІV – ти състав да се върне в състава, ведно с
препис от настоящето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: